Спечелете Tyger, Tyger!

Преди месеци, когато писах Дипломната си работа попаднах на един страхотен сайт, където често се провеждат състезания и някой от тях са интернационални, което ще рече, че и нас низвергнатите български книжни плъхове може да ни огрее (не ясно какво). Та ето последният конкурс на който попаднах. Прави го http://lafemmereaders.blogspot.com 

Tyger Tyger (Goblin Wars, Book #1) by Kersten Hamilton

Жанр: Юношеска литература
Дата на излизане: 15 Ноември 2010
Издател: Clarion Books
Страници: 320

Описание: Най-добрата приятелка на Теган Уайлсън - Аби сънува сънища за ужасни същества като - гоблини, шейп-шифтъри и същества с неземна красота, но и ужасна жестокост - те преследват Теган. Аби, обаче винаги се появява на време с някой откачен номер, така че приятелката и бива спасена. Животът и не е в опасност. Всъщност, той е перфектен. Тя е на ръба да получи стипендия за колежа. Има страхотна работа. Чисто и просто тя е изцяло фокусирана върху училището, работата и своето бъдеще. Без момчета, без главоболия, без проблеми. Докато Фин Мак Къмхейл не се появява. Той самият разполага с неземна красота, има убийствен акцент и усмивка, от която ти се подкосяват краката. И или той е луд или е бил в сънищата на Аби, защото Фин също говори за гоблини....и за това да бъдеш Мак Къмхейл - роден се биеш срещу гоблините. И да, Фин определено знае едно две неща за битките. Което е доста добре, защото този път Аби е права - гоблините идват.

Много скоро:
In the Forests of the Night (Goblin Wars, Book #2) - 2011

Условията на състезанието:

- Един човек ще спечели копие от книгата Tyger Tyger.
- Състезанието е  ИНТЕРНАЦИОНАЛНО.
- Краен срок 1 НОЕМВРИ 2010 (заради времевата разлика, ако някой ще участва му препоръчвам да го направи преди 1)

!! ПОПЪЛНЕТЕ ТАЗИ БЛАНКА, ЗА ДА УЧАСТВАТЕ !!

ПОВЕЧЕ ИНФО

Being Nikki (Airhead #2)

Заглавие: Being Nikki (Airhead #2)
Автор: Meg Cabot
Жанр: Чиклит с леко сай-фай моменти
Вид: Аудио книга
Резюме (превод и лични впечатления): Нещата не вървят добре за Емерсън Уотс. Ем си мислеше, че няма по-лошо от това мозъкът и да бъде сложен в главата на тийн супермодел, но ето че се оказа, че е грешала. Кой знае - току виж може да се окаже, че този супермодел има мистериозно изчезнала майка и брат, който ей така профилактично може да се появи на вратата и настояващ за отговори (които тя няма как да знае!). Но и това не стига...може като нищо бившият ти най-добър приятел, в който истинската ти - Емерсън - си влюбена от много време да е задействал план по унищожението на Старк Ентърпрайс, за да отмъсти, каква ирония, именно за твоята смърт. Ами какво ако чаровен британски певец напише песен за теб и тя е на върховете във всички класации?! 
О, да...да бъдеш тийн супермодел определено не е на-лошото. 



Лично мнение: Да си кажем не вярвах да се издигне в очите ми повече от първата книга, но към края определено си спечели доста точки. Точно си мислех, че двете не се различават особено - имаме си тийн драмейшън, ревност, разбити сърца, доста сълзи, та дори и световна конспирация, но ето че се оказа точно обратното. Определено продължението се оказа по-добро от предшественика си.
Като цяло героинята е прекалено плоска на моменти за моя вкус. В смисъл, че цялата тая работа с някой я целува и тя не може да се възпротиви, защото видиш ли така си е заложено в тялото на Ники Хауърдс, но тя с всичкия си мозък на някакво нърд хлапе не може да се насили да не целува трима различни души?! Е, случва се и в най-добрите сапунени сериали...Другите герои не са по-добре, но имайки предвид че наместваме света на богатите и известните и този на обикновените отритнати хорица и най-вече че това е измислена история - да кажем, че го приемам. 
Откровено казано, ако не беше финала вероятно нямаше да кажа с ръка на сърцето, че творбата ми хареса, та чак вече от месец непрестанно проверявам сайтовете за третата част от поредицата, защото искам...определено искам да знам какво става по натам. 
Ако обичате леките четива - значи ще ви допадне. Не е типичния чиклит - тук има повече напрежение, на моменти дори екшън, стилът на Мег е доста свеж и забавен...Представя интересен поглед към живота на един тийн модел (никой не гарантира, че действително е такъв, но звучи реалистично и защо, дяволите да го вземат, да не го приемем, а?) и проблемите, които го съпътстват (от счупен нокът до Олеле, майко мозъка ми е трансплантиран в тялото на тийн супер модел???!) 
Познавате ли Емерсън Уотс? Не, едва ли! Защото Емерсън Уотс е официално мъртва...Но само официално. След злополучен инцидент мозъкът на Емерсън бива трансплантиран в тялото на най-известния тийн супермодел за всички времена - Ники Хауърдс. Защо ли? Ами всички обичат Ники...и как би могъл работодателят и Старкс Ентърпрайс да се лиши от нея, когато именно тя е причината за просперитетът му. Само дето на фирмата не и пука какво се случва в главата на Ем, нито с какво се сблъсква - стига да си върши работата като модел, заблуждава хората, че е Ники и най-вече да си държи устата затворена - всичко е наред. Когато обаче хора от миналото на Ники започват да навлизат в живота на Ем нещата не изглеждат никак розови. Разкъсана между стария си живот, бившия си приятел и старото училище и новият със светските партита, луксозните дрехи, позирането по подиуми и доста неразкрити истини относно старата Ники, Емерсън трябва да намери баланса...защото знаете какво казват - От високо се пада най-лесно! 

Оценка: 3.5 - изненадващо добра;

- Лин

The Graveyard Book

Заглавие: The Graveyard Book
Автор: Neil Gaiman
Жанр: детска литература, фентъзи
Вид: аудио книга
Награди:  Hugo Award for Best Novel (2009), Newbery Medal (2009), Locus Award for Best Young Adult Novel (2009), British Fantasy Award Nominee for Best Novel (2009), World Fantasy Award Nominee for Best Novel (2009) ...more World Fantasy Award Nominee for Best Novel (2009), Cybils Award for Middle Grade Fantasy & Science Fiction (2008), Audie Award Nominee for Thriller/Suspense (2009), An ALA Notable Children's Book for Middle Readers (2009), ALA Teens' Top Ten (2009), Michigan Library Association Thumbs Up! Award Nominee (2009), Indies Choice Book Award for Best Indie Young Adult Buzz Book (Fiction): (2009), Carnegie Medal
Резюме (превод): След ужасяващото убийство на цялото му семейство едно малко, едва проходило бебе пропълзява в гробището, където духове и други свръхестествени обитатели се съгласяват по между си да го отгледат сякаш е тяхно собствено. 
Лично мнение:  Винаги съм твърдяла, че ми е страшно трудно да чета Нийл Геймън - обичам го този човек, но всеки път когато започна негова книга се повтаря едно и също: в началото ми е супер интересно, сетне към средата тотално забивам и чак след няколко месеца изчитам или както е сегашния случай, изслушвам всичко, питайки се защо ми е отнело толкова дълго.
Историята проследява животът на едно малко бебе от момента, когато семейството му бива жестоко убито. Случайно детето попада в гробищата, които много скоро се превръщат в негов дом...или поне най-близкото подобие на такъв. Ноубоди Оуенс (името, което му дават духовете) пораства в любознателно мило хлапе, което има навика често да се забърква в заплетени ситуации. Естествено, че не го прави нарочно, но когато убиецът на семейството ти е по петите ти неминуемо попадаш в някоя. Ще се справи ли Ноубоди с поредната такава ситуация или този път убиецът ще довърши започнатото преди години? 
Хубавото на тази аудио книга бе, че е записана именно от Нийл Геймън и имах честа да чуя гласа му, който трябва да призная е доста приятен за слушане. 
Като цяло книгата е интересна стига да нямате дефицит на вниманието като мен. Ако обичате да четете за нетипични истории (къде другаде духове ще отгледат бебе?!), в които героят буквално пораства пред очите ви - то тази книга е за вас. 

Оценка:  3 - добра;

- Лин

Fallen (Fallen #1)

Заглавие: Fallen (Fallen #1)
Заглавие на български: Паднали ангели (Паднали ангели #1)
Автор: Lauren Kate
Жанр: юношеска фантасмагория (трябва да напарвят такъв жанр, сериозно!?)
Вид: Аудио книга (спечелих я на бг, но така се случи, че книгата не дойде и реших да я изслушам)
Резюме (от бг изданието): Има нещо до болка познато в Даниел Григори. Загадъчен и надменен, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда през първия си ден в пансиона „Меч и Кръст” в знойната Савана, Джорджия. Той е единственото ярко петно на място, където клетъчните телефони са забранени, учениците до един са пълни откачалки, а охранителни камери следят всяко движение. Макар че Даниел не иска да има нищо общо с Лус – и полага извънредни усилия, за да се разбере това – тя не може да се откаже. Привлечена от него, както пламъкът привлича нощната пеперуда, тя трябва да открие онова, което Даниел така отчаяно се стреми да запази в тайна… дори ако то я убие. А смразяващо студеното държание на Даниел към нея? То всъщност е начин да я защити, използван от него отново… и отново. Защото Даниел е паднал ангел, обречен да се влюбва в едно и също момиче на всеки 17 години… и да гледа как то умира. А Лус е негова спътница, прокълната да се преражда отново и отново като смъртно момиче, което няма представа кое е в действителност. Опасна, мрачна, романтична творба...
Лично мнение: Какво, по дяволите, беше това чудо??? Всеки път щом започнех да слушам тази леко казано простичка книжка изпадах в странни състояния на бясна ярост и изнервеност в следствие държанието на главната героиня и други глупости, случващи се около нея. 
В по-голяма част от случаи трябваше да се насилвам да я слушам и добре, че ината ми е голям иначе така щях да си я и захвърля (аз щом издържах Евърмор и глупостите на Бела от Туайлайт значи и това мога да изтърпя)
Главната героиня - Лус е ужасно изнерваща и толкова плосък персонаж, че няма накъде. Дразнеше ме чета какво си мисли или какви ги върши...в общи линии изобщо не я харесвах. 
През по-голяма част от времето, през което слушах имам чувството, че това е някаква плоско скроена смесица между "Hush, Hush" и"Evermore" (друга проста книга).
Ето как мисли Лусинда според мен: 
"Чувствам се толкова виновна, че убих моето не-съвсем-гадже.И съм нова в това училище и всички тука изглеждат са странни. Не и аз обаче. Да, убих моето не-съвсем-гадже, но както и да е...време е да продължа напред. Нека да видим какво си имаме в това училище. Ооо, има секси парчета тука. Аааа, Даниел. Той ме мрази...Аз го обичам...Всеки път, когато го видя се сещам за някой глупав... *прокашляне* ...прекрасен сън, в който съм го сънувала. Без него сигурно ще си остана тотално неосведомена относно сънищата ми...Мога да ги забравя. Глей той къв е готин - появява се и бам  помня всичко. Да, точно толкова тъпа съм аз всъщност. Но както и да е...И така, Даниел ме мрази...Леле, колко е готин...Не, не....той ме мрази...Е, все пак той си е готин. ....Спри се бе, идиот такъв! Добре, нужно ми е нещо да ме разсейва. А, я виж тоя тип Кам...О, да....той е страхотен! От днес ще харесвам Кам. Ура, какъв гений съм само! Утре умът ми ще измисли някоя друга тъпа идея. Страхотно! И така...сега харесвам Кам *поглежда към Даниел*, но Даниел е толкова секси...*тръсва глава* НЕ! Харесвам Кам...Той е правилното момче за мен...*започва да преследва Даниел* Кам няма да разбере за това. Толкова е невинно, а аз съм идиот *прокашляне* искам да кажа добро момиче, което харесва две момчета, а може би и само едно...Не съм сигурна за това, незасимо от факта, че съм гений...Хей, това е Даниел...О, сега се сетих за един мой сън с него от миналата вечер. Той е като моя личен припомнител на сънища (ако изобщо има подобно нещо)" 
 Оценка: 2 - става (за разпалки);

- Лин

The Princess Bride

Заглавие: The Princess Bride
Автор: William Goldman
Жанр: приключенска (хумористична) фантастика (да, знам че няма такъв жанр, но определено ако имаше тази книга щеше да принадлежи към него!)
Вид: аудио книги
Резюме (превод): Какво се случва, когато най-красивото момиче в света е на път да се омъжи за най-некрасивият принц за всички времена и той се оказва...е...доста под нивото на "мъжа на нейните мечти"? 
Като дете, Уилям Гоудман споделя, че обича да слуша баща си да чете "Класиката на С. Моргенстерн, Принцесата булка" Но когато пораства открива, че скучните части са били изключени от рецитала на добрия му стар баща и само "добрите части" са достигнали до ушите му.
Сега Гоудман прави това, което баща му е направил преди време, само че далеч по-добре. Той реконструира "Версията с добрите части", за да забавлява умните деца и да отваря очите на възрастните по цял свят.
За какво става дума? Фехтовка. Двубой. Истинска любов. Силна омраза. Сурово отмъщение. Няколко гиганта. Доста Лоши Мъже. Доста Добри Мъже. Пет или шест красиви дами. Зверски чудовищна история, но и нежна. Няколко отлични бягства и залавяния. Смърт, лъжи, истина, чудеса и малко секс (БП: всъщност даже не помня такава сцена о.О)
На кратко...това е история за всичко.
Лично мнение: Бях гледала филма и просто нямаше как да не метна око и на книгата. Определено ми допадна. Забавлявах се доста докато я слушах. Но бих препоръчала на тези, които не са гледали филма - първо да прочетат книгата. Нещата са почти същите и не се повеждайте по обясненията на автора в началото за това, как са му четели история едно време и как са включили само "добрите части" - книжката е свежа, лека и забавна.

..::ЦИТАТИ::..
***

 "Животът е болка, ваше височество. Всеки, който ви каже нещо различно, значи продава нещо." 

 ***

"Любовта е много неща - нито едно от тях логично"

 ***

- Аз съм твоя Принц и ти ще се омъжиш за мен. - каза Хъмбърдинк. 
- Аз съм ваша поданица и отказвам - прошепна Бътъркъп. 
- Аз съм твоя Принц и ти не можеш да откажеш.
- Аз съм ваша лоялна поданица и току-що го направих.
- Отказът означава смърт. 
- Убий ме тогава.

 ***

Циниците са просто засегнати романтици.

***

- Кой си ти?
- Никой от важност. 
- Трябва да знам. 
- Свиквай с разочарованието.

***

- Ще се изправим един срещу друг както Бог е решил. - рече Фезик. - Без тикове, оръжия, само умение срещу умение.
- Имаш предвид: ти да оставиш камъка и аз да оставя меча и да опитаме да се избием като цивилизовани хора, това ли е?

***

- Защо носиш маска и качулка?
- Смятам, че всички ще ги носят в близкото бъдеще. - бе отговора на Мъжа в черно. - Ужасно удобни са. 

***

- Никога няма да оцелеем!
- Глупости. Казваш това само защото никой досега не го е правил. 

***

- Изглеждаш свестен тип. - рече Иниго. - Не ми се ще да те убивам. 
- Изглеждаш свестен тип. - отговори Мъжът в черно. - Не ми се ще да умра.

***

- Виждаш ли? - посочи Фезик тогава. Долу, в самата низина на планинската пътека мъжът в черно можеше да бъде забелязан да тича. - Иниго е победен. 
- Невъобразимо! - експлодира Сицилианецът.
Фрезик никога не се осмеляваше да противоречи на товара си (БП. Носи го на гръб, ето защо има предвид "товар"). 
- Толкова съм глупав. - кимна Фезик. - Иниго не е изгубил от Мъжа в черно, той го е надвил. И за да го докаже си е сложил всички дрехи на Мъжа в черно и маската и качулката и ботушите и е наддал 40 килограма."

Оценка: 3.5 - изненадващо добра;

- Лин

*БП - бележки на преводача

Unwind

Заглавие: Unwind (Unwind #1)
Автор: Neal Shusterman
Жанр: (тийн)Антиутопия
Вид: аудио книга
Резюме (превод): В общество, в което нежеланите тинейджъри са отделяни от своите тела и използвани за "вторични", трима бегълци се борят със системата, която иска да ги "заличи".
Родителите на Конър искат да се отърват от него, защото вечно създава проблеми. Риса няма родители и ще бъде "заличена", за да спестят от парите, което в момента струва на дома на сираци, в който досега е живяла. Заличаването на Лев е запланувано още от самото му раждане, като част от стриктната религия на неговото семейство. Събрани заедно по случайност, те се държат един за друг подбудени от отчаяната ситуация, в която са изпаднали и точно тази необичайна компания предприема пътуване през страната, знаейки че техните животи висят на косъм.  Ако успеят да оцелеят до 18-ят си рожден ден, те не могат да бъдат наранени - но когато всяка част от тях, от ръцете до техните сърца са желана "стока" в откачен свят, осемнайсе изглежда доста далеч.
Лично мнение: Истината е, че не исках много много да правя ревю на тази книга, защото други хора ще я видят, ще я харесат и край..ще бъде издадена и опорочена от хиляди невръстни фенчета, а тя не го заслужава. Книгата е невероятна! Няма как да го опиша по друг начин. Просто е невероятна. Беше към 12 часа сигурно, но съм я слушала с кеф. Действието е ужасно интересно, напрегнато и за момент можеш дори да решиш, че ти също си част от този свят, в който ако родителите ти не те искат и си на възраст между 12 и 18 години можеш да бъдеш заличен. Ужасно силна книга. Навява на определени размисли, неминуемо ще доведе до една-две сълзи и ако сте човек, който обича антиутопии определено ще изпълни сърцето ви.

..::ЦИТАТИ::..
*** 

 "...Едно нещо научаваш, когато си живял толкова дълго колкото мен - хората не са само добри и хората не са само лоши. Ние се влизаме и излизаме от мрака и светлината през целия си живот. Точно сега, ми е приятно да бъда в светлината. " 

 ***

"В перфектния свят всичко ще бъде или черно или бяло, правилно или грешно и всички ще знаят разликата. Но това не е перфектният свят. Проблемът са хората, които смятат, че е." 

***

"Не можеш да промениш законите без първо да промениш човешката природа.
-Сестра Грета

Не можеш да промениш човешката природа без първо да промениш закона. 
-Сестра Ивон"

***

" Роланд хвърли кръвнишки поглед на Конър и той му отвърна. Тогава той каза това, което казваше винаги в моменти като тези:
- Готини чорапи." (всеки път, когато Конър го кажеше и ме избиваше на смях!)

***

"Предпочитам да бъда на части велик, отколкото всецяло безполезен"

..::ФЕН ТРЕЙЛЪРИ::..

Лично мнение: Много ми харесва избора на Лев в този фен трейлър. По начало Лев супер много ме нервеше, но след това определено ми се издигна доста в очите. Емили ще я преживея като Риса, но Шая Лебьов със сигурност не ми се връзва като Конър.


Оценка: 5 - страхотна; 

- Лин

Изкуството да бъдеш Бог(The Road Less Traveled) М. С. Пек

Автор: Морган Скот Пек
Обем: 304 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Кибеа"
Мека подвързия
Дата на включване: 2002-05-06
Категория: Самоусъвършенстване

Резюме: (По мое лично мнение това резюме е много сухарско и нищо не описва. За това не е нужно да си правите труда да го четете ред по ред. Мда...)

Книгата притежава ореола на най-четената книга за духа след Библията. За петнадесет години от първата и публикация продажбите само в САЩ и Канада надхвърлят 5 милиона, като и днес се продават над петстотин хиляди годишно. "Изкуството да бъдеш Бог" /оригинално заглавие "Неизвървяният път", "The Road Less Traveled"/ e неизменно в американските класации, отбелязвайки рекорд на Гинес като най-дълготраен бестселър.

Морган Скот Пек ни предлага решение на най-сложния житейски проблем-как да се справим със своите проблеми. "Животът е труден-казва той- Проблемите пораждат болка. Единственият начин да я преодолеем е да се противопоставим и чрез самодисциплина да я надмогнем". Този принцип формира най-верният път към все по-дълбоко самопознание и духовна зрелост.

Лично мнение: Книгата ме завладя още от първата страница. Изумително е как този човек описва толкова добре всички наши проблеми и ни дава съвети. Ще кажете, че можете и сами да се справите без да ви дават акъл, но истината е, че винаги се нуждаем от съвет и поправка. Трудно е да се открие истината, а той ни казва да го правим. Много хора сигурно биха казали, че той е шарлатанин учещ хората как да живеят. Аз не мисля така. Тази книга ми помогна да разбера много неща, за които дори не съм подозирала. Намерих отговори на някои въпроси, които дълго не бях знаела. И осъзнах, че е прав. За много неща. Не мога да обесня книгата в едно простичко мое резюменце. Абсурд. Но ще дам цитат, за да добиете малка представа за какво става въпрос. Давам само един цитат, защото преписвам от книгата, а честно казано...доста ме мързи и ме болят адски очите.

Цитат: "От всички погрешни представи за любовта най-широко разпространено е убеждението, че влюбването е любов или признак на любов. Това в същото време е една дълбоко вкоренена погрешна представа просто защото влюбването субективно бива изпитвано като особено силна форма на любов. Когато един човек се влюби, той или тя, напълно убедени, си казват "Обичам го/я".И веднага се появяват два проблема. Първият е, че влюбването е свързано със секса и еротичното изживяване. Ние не се влюбваме в децата си, дори когато ги обичаме изключително силно. Ние не се влюбваме в приятелите си от същия пол, освен ако не сме с хомосексуални наклонности, въпреки че може много силно да сме привъзани към тях. Осъзнатото или неосъзнато сексуално желание е единствената причина за влюбването. Втория проблем е свързан с трайността на влюбването. Независимо в кого сме влюбени, рано или късно го разлюбваме, особено ако връзката продължи достатъчно дълго".

/4-заслужава си/

~Ели

Book of a Thousand Days

Заглавие: Book of a Thousand Days
Автор: Shannon Hale
Жанр: фикшън
Вид: книга (заемка от библиотеката)
Страници: 320
Резюме (мое): След отказа на принцеса Серен да се омъжи за определеният от баща и съпруг тя бива зазидана в кула, заедно със своята прислужница. Там те прекарват много дни - някой неприятни, други изненадващо добри. През цялото това време прислужницата - Дашти си води дневник за изминалите дни. Ще успеят ли да се измъкнат от кулата някога или ще намерят смъртта си в нея? И ако наистина успеят - какво ще заварят навън? Несъмнено светът се е променил през времето прекарано в кулата...Несъмнено доста неща вече не са същите, въпросът е ще могат ли Серен и Дашти да приемат промяната...
Лично мнение: Кълна се, когато взех тази книга от библиотеката изобщо не си и представях, че ще седна да я прочета. Взех я, защото беше на английски и наскоро я бих видяла в някакъв сайт. Реших да я пробвам и така я пробвах, че взех че я прочетох.
Имайки предвид, че действието се развива в някакво далечно кралство, да не кажа измерение, където господства стара религия и хората смятат, че разни богове ги пазят бях изненадана, че ми хареса. Признавам, че ми отне малко време докато вляза в нещата, но веднъж направих ли го определено имаше периоди в които седях с часове да чета и естествено свърша ли разказа за описания от Дашти ден веднага заключвах, че мразя тази книга (тъй като беше късно през нощта) и почвах следващата глава.
Интересно бе да проследя една невъзможно любовна история във време на по-особена от често описваните война. Беше не традиционна, оригинална и затрогваща.
Оценка: 3.5 /изненадващо добра/

- Лин

The Book of Lost Things

Заглавие: The Book of Lost Things
Свободен превод: Книгата на изгубените неща
Автор: John Connolly
Жанр: Фентъзи
Вид: Аудио книга
Резюме (превод): Високо в своята таванска стая 12 годишният Дейвид скърби за починалата си майка само в присъствието на книгите от неговия рафт за компания. Но тези книги започват да му шептят в мрака. Разгневен и самотен той намира убежище в своето въображение и скоро открива, че реалността и фантазията са почнали да се сливат. Докато семейството му се разбива около него, Дейвид насилствено е всмукан в свят, който е странно отражение на неговия собствен - населяван от герои и чудовища и управляван от крал който пази своите тайни в мистериозна книга - Книгата на изгубените неща.
Лично мнение: Истината е, че първият път, когато я изслушах не смеех да твърдя че бях особено очарована от нея, въпреки че на финала плаках. Предполагам очаквах повече. Но сега, когато ми се случиха толкова много неща последния месец и със смъртта на баба ми като че ли цялата картинка ми се изяснява. Мислех си, че е тъпо да навържеш така и така нещата, но истината е че се е получило точно както трябва да бъде - прекалено елементарно, за да повярваш, прекалено близко до самия живот, за да не забравиш никога. В известна степен мисля, че съм като Дейвид, когато преди майка му да почине правеше едно и също всеки ден в опита си по детски да предотврати смъртта и. Случвало ми се е. Както и това да ми се ще да съм на друго място, защото това ме задушава и никой не ми обръща внимание вече. Всъщност на всички мисля, че се е случвало. Само дето ние не сме попаднали в странен паралелен свят, не сме се изправяли пред всичко това, което срещна Дейвид и много вероятно, когато решителният момент е дошъл не ни се е налагало да мислим как да постъпим правилно. А, що се отнася до "Книгата на изгубените неща" смятам, че всеки от нас си има такава. Може би не видима, но тя е там...заключена в нашето съзнание, запазила всяко едно нещо, което някога сме изгубили. Ето, аз вярвам, че в моята е баба - завинаги запечатана с тази нейна нестихваща усмивка по страниците на книгата. Вярвам, че тези страници никога няма да избледнеят. Вярвам, че един ден и аз ще бъда по тях, но в нечия друга книга, на нечие друго дете, в нечий друг паралелен свят.

..::ЦИТАТИ::..
***

"Той ще им говори в истории и книги и ще им обясни как историите искат да бъдат четени и как всичко, което имат нужда да знаят за живота и за земята, за което е писал или за която и да било земя или странна, която биха могли да си представят е било побрано в книгите. И някой от децата разбираха, и някой не."

***

"Преди тя да се разболее, майката на Дейвид често ще му каже, че историите са живи. Те не бяха живи по начина, по който хората са, или дори кучетата и котките (...) Историите са различни все пак: те оживяват, когато ги разказваме. Без човешки глас да ги прочете на глас или чифт от широко отворени очи, следващи ги на фенерче под одеялото те нямат истинско съществуване в нашия свят.(...) Те лежат спящи, надявайки се на шанса да изплуват. Веднъж някой започне ли да ги чете те могат да започнат да се променят. Те могат да се вкоренят във въображението и да променят четецът. Историите искат да бъдат четени, майката на Дейвид ще прошепне. Те се нуждаят от това. Това е причината да да се появят от своя свят в нашия. Те искат да им дадем живот."

***

"Нека ти кажа истината за света, в който ти така отчаяно искаш да се върнеш. Това е място на болка и страдание и печал. Когато го напусна, градове бяха нападнати. Жени и деца бяха взривени на парчета и изгорени живи от бомбите пуснати от самолети, управлявани от мъже със свои собствени съпруги и деца. Хората биваха изкарвани от домовете си и разстрелвани на улицата. Твоят свят разрушава сам себе си и най-развеселяващото нещо от всички, е че беше малко по-добре преди войната да започне. Войната просто даде на хората извинение да задоволят себе си повече, да убиват безнаказано. Имаше войни преди тази и ще има войни след нея и между тях хората ще се бият един с друг и ще се нараняват един друг и ще се осъкатяват един друг и ще се предават един друг, защото това е което те винаги правят.
И дори да избегнеш войната и насилствената смърт, малко момче, какво друго си мислиш че ти готви живота? Ти вече видя на какво е способен. Отне майка ти, лиши я от нейното здраве и красота и след това я попари, изгнила люспа от плод. Ще отнеме други от теб също, имай го предвид. Тези, на които държиш - любими хора, деца - ще отпаднат от пътя и твоята любов не ще бъде достатъчна да ги спаси. Здравето ти ще те предаде. Ще станеш стар и болен. Дробовете ти ще болят, очите ти ще се мержелеят и кожата ти ще стане набръчкана и стара.  Ще има болки отвъд тази, които никой доктор не ще може да излекува. Болестите ще открият топло, влажно местенце вътре в теб и ще размножават, разпростирайки се по твоята система, покварявайки я клетка по клетка докато не започнеш да се молиш на докторите да те оставят да умреш, да те избавят от твоето страдание, но те няма да го направят. Вместо това ще продължиш да линееш, без никой да държи ръката или милват челото ти, докато Смъртта дойде и те повика в тъмнината. Животът, който остави зад себе си не е изобщо живот. Тук, можеш да бъдеш крал и ще ти позволя да остарееш с достойнство и без болка и когато дойде времето да умреш ще те изпратя нежно да спиш и ще се събудиш в рай по твой избор, защото всеки човек сънува своя собствен Рай."   

Оценка:  3.5 /изненадващо добра/

- Лин

Познайте кой се върна (Малки сладки лъжкини #4)

Заглавие: Познайте кой се върна (Малки сладки лъжкини #4)
Оригинално заглавие: Unbelievable (Pretty Little Liars, #4)
Автор: Сара Шепард
Издателство: Ергон
Жанр: Чиклит
Вид: Настолна книга
Страници: 288
Резюме (от издателството): За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А”, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега... Но... познай кой се върна!
Не, въобще не е това, което си мислите.
Абе вие майтапите ли се с мен? Събуди се, Спяща красавице. В Роузууд няма такова нещо като „и заживели дълго и щастливо”. Нищо ли не научихте досега? Станеш ли веднъж малка сладка лъжкиня, повече няма отърване. Винаги има кой да се кандидатира за ролята на всевиждащия „Биг Брадър”, за да се киска скришно докато вие се гърчите или чертаете наивни планове.
А нашите четири ангелчета ще получат ново SMS-напътствие: „Ще се видим скоро. Дотогава просто се опитайте да не бъдете чак толкова примерни. Животът винаги е по-забавен, когато в него има някоя и друга сладка малка тайна. – А.”
Лично мнение: Какво може да ми е мнението след като я прочетох за два дена? Купих си я и още същия ден я почнах. Бях ненаситна направо. Нямам думи. Сара Шепард знае как да поддържа вниманието на един читател  и да го накара да не може да се отлепи от книгата от-до. Да, Сара, страхотна си,...завещавам ти главоболието, което получих в следствие двудневното четене на книгата ти. Но, знаете ли какво??? Струваше си всяка избушила моя мозъчна клетка.
Оценка: 4.5 /невероятна/

- Лин

Airhead (Airhead, #1)

Заглавие: Airhead (Airhead, #1)
Автор: Meg Cabot
Жанр: Чиклит
Вид: аудио книга
Резюме (превод): Емърсън Уотс, 16 годишно момче, обожава видео игри, да се размотава с най-добрия си приятел Кристофър и няма проблем с своя далеч-от-супер-модела външен вид. Но след като се замества в мистериозен инцидент тя се събужда само за да открие, че сега се намира в тялото на...супер модел. Кой стои зад тази размяна? Какви са неговите мотиви? И как ще успее да убеди Кристофър, че тя си е същото момиче...само че в друго тяло?
Лично мнение: Ами не очаквах да ми допадне. Изтеглих книгата без дори да знам за какво става дума и просто я качих на айпода ми. Така веднъж когато се прибирах с влака си я пуснах и взе, че ми хареса. Кажи-речи за четири часа минах средата. Не е лошо написана, но истината е че ми се вижда далеч от най-добрите времена на Мег. Все пак знам на какво е способна в Медиатора и какви ги върши тук. То е ясно, че тя си пада по някакви такива женски истории (все пак е написала "Дневниците на принцесата"), но някак докато всичко ми беше наред и ми бе интересно в следващия момент вече не ми бе интересно видя ми някак "бла!". Финалът също беше доста не на място изнесен. В смисъл че...слушаш си ти книжлето и в следващия момент един глас ти казва "Това е краят на..." и ти - "Абе ти бъзикаш ли се???" *поглеждаш екрана на айпода* Да, това е последен файл...Виж ти, не се бъзика. На ръба бях дори да си намеря книгата и на пдф да я отворя и да се уверя, че наистина това е края.
И въпреки това не мога да кажа, че историята не ми попадна. Определено е интересна. Типичен чиклит - като го хванеш и бързо го свършваш. И въпреки увлекателното му разказване отново казвам можеше да е къде-къде по-добре, предвид какви са възможностите на Мег.

Оценка: 3 /добра/

- Лин

Пътуване към себе си

Автор: Блага Димитрова
Издател: ТИХ - ИВЕЛ
За жалост не можах да открия малко по-обстойно имформация за книгата в нета, но какво да се прави. С удоволствие бих казала колко страници е, но я взех от библиотеката. Доколкото помня някъде към 400-500. Мисля да мина към лично мнение защото нещо резюметата не ми се отдават.
Резюме: Като цяло се разказва за едно момиче, което отива в планината на бригада за да изкара пари за висшето си образование. Трябва да прекара там две години. Работи на строеж и се катери по големи височини. Повече прилича на момче по нрав. Живее в страх да не разкрият миналото на баща и. И така един ден в общежитието и пристига непознат мъж, чиято риза е скъсана и моли някое момиче да я зашие.
Мисля че вече се досещате как се развива действието. Все пак края беше неочаквано неочакван и някак незавършен, но ми хареса. Някак можеш да си сложиш какъвто край си искаш. И аз си сложих угодния на мене си.
Лично мнение: Книгата беше хубава. Даже много хубава. Беше тъпкано с прекрасни мисли, които са страшно поучителни. Сякаш авторката те кара да се замислиш, да те накара да искаш да живееш. Засегнати са много теми. Любовта, отношението към другите, работата, но като цяло по-голяма част от романа е за любов. Трябва обаче да призная, че книгата я мъчих ужааасно много. Просто понякога главната героиня ми дотегваше с нейните мисли. Някой от мислите бяха много хубави, но някой бяха страшно превзети и не ми се нравеха. Особено като си мислеше за панаира. Там направо изперколясах.
Цитати: "Годините се борят по това, което си им дал от себе си."
/4 - заслужава си/

-Ели

Романа на Лизи

Автор: Стивън Кинг
Обем: 576 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Плеяда"
Мека подвързия
Дата на включване: 2007-10-15
ISBN: 9789544092580
Категория: Трилъри

Резюме: Лесно ли е да си жена на известен човек?
"Не" - би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й - прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак - години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции - внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. "Бум. Край!", както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава "ключ към загадката". Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?...
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот. Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и "обикновената" Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи - накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.

Лично мнение: Като цяло книгата ми хареса, но нещо ми липсваше като че ли. Леко ми доскуча по едно време, но после пак стана интересно. Това което ми хареса и впечатли беше паралелния свят и някои мисли на автора. Доколкото схванах от целия роман беше, че Кинг е вмъкнал доста от съвместния живот със съпругата си в книгата. Беше интересно, де. Не бих казала, че е една от най-добрите му книги, но ми хареса определено.

Цитати:

"Понякога наистина бе най-добре да замълчиш, да затвориш науморимата си уста и да прегръщаш, прегръщаш, прегръщаш..."

"Този, който бе казал, че не е хубаво да си сам в страданието си беше пълен въздухар."

/3 - добра/

Ели

Тръпка (Вълците от Мърси Фолс #1)

Заглавие: Тръпка (Вълците от Мърси Фолс #1)
Оригинално заглавие: Shiver (The Wolves of Mercy Falls, #1)
Автор: Маги Стрийвотър
Издателство: "Кръгозор"
Жанр: Фантастика
Вид: настолна книга (направих грешката да си я купя!)
Страници: 316
Резюме (от издателството):
Грейс
Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото.
Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината.
Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето.

Сам
Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност.
Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот.
Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат.
Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях.
Лично мнение: От сега да кажа. Не целя да обидя хората, които харесват това "нещо", но да...идея си нямам защо го харесват. Добре, че бях писала ревюто, в момента когато съм я прочела, така че сега само го копвам =)

Ебаси и тръпката.
Цял месец да я влача...определено ми е било "мега интересно" да я чета, а да не говорим, че през по-голяма част от случаите, в които се насилвах отново да я отворя се прозявах или се нервех на глупостите на главните герои.
Прекалено лигава книга за мен. Най-вече трябваше да чета за чувствата на Грейс и Сам и колко трагично е това, че двамата няма да са заедно още дълго. Сякаш ми пука?! Действието беше прекалено бавно, чак към финала нещо се раздвижи и слава Богу - иначе щях да я чета до другата година. Единствените персонажи, които караха обстановката в книгата да живне бяха Шелби и Джак и то когато ОТНОВО по чудо се появяха, за да развалят идилията на двамата лигльовци, а за мен това беше винаги добре дошло. Нещо много им беше хубаво, не може така...трябва да им е гадно.
Финалът обаче ми допадна. Е, да можеше да избие всички, както се молех от началото на книгата, но и така става. Едно не ми е ясно защо ще пише още две книги? Това беше достатъчно. Защо иска да ни тормози с още? Колко лигави могат да станат тия двамата в следващите книги? Моля, този път някой да умре! Имам предвид по-героично от досегашните. Някоя трагична смърт ако може. Ама едва ли ще е на Сам или Грейс - първо: те са главни герои, второ: ще се радвам, ако умрат. Никво удовлетворение няма да изпитам.
Обобщено казано мнението ми за тази книга е: meh!

 Предполагам, че тази книга ще хареса на всички, които обичат да четат истории, чийто край е кажи речи ясен, има бая лигавене между двамата главни герои, които много ясно ти няма как да не харесаш (да бе, да!) и до последната страница се бориш заедно с тях за любовта им (аз се борех да не заспя, самоубия се или убия писателката - пак си е битка в крайна сметка!)
 Оценка: 2 - става (за разпалки);

The Titan's Curse

Заглавие: The Titan's Curse (Percy Jackson and the Olympians, #3)
Свободен превод: Проклятието на Титаните (Пърси Джаксън и боговете на Олимп #3)
Автор: Рик Риордън
Издателство: Hyperion
Жанр: Фантастика, Приключенски
Вид: аудио книга /Станах фен на гласа на Джеси Бърстрийн/
Страници: 312 /седем аудио файла/
Резюме /превод/: Когато богинята Артемида изчезва, нейните войни смятат, че е била отвлечена. И сега всичко зависи от Пърси и неговите приятели да открият какво се е случило с нея. Кой е достатъчно силен, че да отвлече богиня? Но и това не е всичко - Артемида трябва да бъде открита преди зимното слънцестоене, тъй като нейното присъствие на Олимпийският Съвет на Олимп може да се окаже решаваш вот във войната с титаните. И не стига това, ами Пърси трябва да открие и рядкото чудовище, което Артемида е ловувала, когато е изчезнала - чудовище, което според слуховете е толкова силно, че може да унищожи Олимп завинаги.
Лично мнение: Отново предупреждавам. Вероятно ще е ужасно блудкаво, поради времето преди което изслушах книгата и в следствие други прочетени/изслушани книги. 
Тук силно впечатление правят Бианка и Нико Дианджело + разбира се Аполон. Кълна се, няма такъв бог като него. Толкова си вярва, че е готин, че просто избива на смях, а най-странното е, че и ти самият вярваш, че Аполон е невероятен. Няма как.
Историята беше доста интересна, от гледна точка на това, че се появи един конкретен персонаж, който бе само споменаван в първите книги. Полезно бе да знаем и неговата история и какъв по характер.
Харесва ми стилът на Рик, че едновременно с ужасно напечените ситуации изпуска и някой друг бъзик, нали да не би да си въобразиш, че това е самата сериозност - нищо не е чак толкова сериозно, пък било то и смъртта. хахаха. Окей, това не беше смешно...Е, не точно...Както и да е отнесох се. Но, наистина Пърси колко пъти попада в ситуации на косъм от смъртта и някак си Рик ги извъртява така, че ти не се притесняваш, защото всъщност ти е забавно. /или поне на мен/ Дори когато действително направи нещо на някой свой герой, ти мигаш и си викаш - ама той сериозно ли? Една глава носталгия...хайде сега да се посмеем. Аз приветствам подобно мислене, така че...
Какво още да изсмуча от пръстите си и избледнелите спомени. Ами финалът както и на първите две е силен, така че няма как да не поискаш да продължиш да четеш и следващите, но както писах и при "резюмето" на втората книга мисълта, че ще остане някаква празнина след приключването на книгите ще ме побърка, ето защо засега съм дала на спирачка.
Оценка: 4.5 от 5 /невероятна/

БОНУС! - ЦИТАТ!

" Той прочисти гърлото си и вдигна ръка драматично. 

- Зелената трева пропуква през снега. Артемида моли за моята помощ. Аз съм толкова як. - той се ухили срещу нас, очаквайки аплодисменти. 

- Последната реплика имаше само четири срички. - рече Артемида. 

- Така ли? - намръщи се Аполо.
- Да. Какво ще кажеж за "Аз съм толкова арогантен?" 

- Не, не, това са шест срички, хъммм. - той започна да мърмори на себе си. 

Зоуи Найтшейд се обърна към нас:

- Лорд Аполон преминава през тази хайку фаза откакто посети Япония. Това не е толкова зле, както когато посети Лимерик. Ако трябваше да чуя още една поема, която започва с "Имаше едно време богиня от Спарта..." 

- Намерих го! - съобщи Аполон. - "Аз съм толкова страхотен" Това са пет срички. - той се поклони, изглеждащ много горд от себе си. "
~ Rick Riordan (The Titan's Curse)

The Sea of Monsters

Заглавие: The Sea of Monsters (Percy Jackson and the Olympians, #2)
Свободен превод: Морето от чудовища (Пърси Джаксън и боговете на Олимп #2)
Автор: Рик Риордън
Издателство: "Miramax"
Жанр: Фантастика, Приключенски
Вид: Аудио книга
Страници: 279 /седем файла по един час и нещо/
Резюме /превод/: След лято, прекарано в опити да предотврати катастрофална война между гръцките богове, Пърси Джаксън намира седми клас притеснително спокоен. Най-големият му проблем в момента е новият му приятел Тайсън - грамадно, умствено изостанало бездомно хлапе, което следва Пърси навсякъде, правейки намирането на нормални приятели за него по-трудно и от обикновеното. Но нещата не остават спокойни за дълго.
Много скоро Пърси разбира, че има проблем в Лагер "Нечистокръвен": магическите бариери, които го защитават са били отровени от мистериозен враг и единственото убежище за полубоговете е на път да се пръсне по шевовете от чудовища, които го атакуват. За да спаси лагерът, Пърси се нуждае от най-добрия си приятел Гроувър, който е станал пленник на остров някъде в Морето от Чудовища - опасните води, срещу които гръцките герои се изправят от хилядолетия. Само дето в наши дни, Морето от Чудовища си има ново име: Бермудският триъгълник.
Заедно с приятелите си, Пърси трябва да избави Златното Руно от Островът на Циклопите или Лаген "Нечистокръвен" ще бъде унищожен.
Лично мнение: Имайки предвид, че я изслушах преди два месеца сега всичко ми е размътено, така че ще ме извинявате.
Книгата определено ми хареса. Отново изобилсваше от сериозни случки, но и такива, в които няма как да не се спукаш от смях. Култов момент: Пърси се обръща към баща си. Стъпва във водата с думите: Ъъъ, татко, как я караш? Хахха. Или любимият ми Тантал. Но да не развалям удоволствието на хората, няма да обясня какво диване е тоя човечец (или не съвсем).
Ако сте харесали първата книга няма как да не харесате и втората част. Аз стигнах и до третата, но след това ме изби на носталгия и спрях. Не исках да продължа със слушането на книгите, защото се опасявах, че после ще ми бъде ужасно пусто без тях. А така като знам, че ме чакат да ги изслушам някъде там в компютъра не ми и чак толкова празно, колкото и абсурдно да звучи. Зарибителна поредица.
Оценка: 4.5 от 5 /невероятна/

Анонсче!

И така хора, колкото и да сте малко и колкото и да Не четете този блог, едно бързо анонсче:

Знам, че тотално занемарих читателското си "нещо" (разбирайте блог) и не съм ъпдейтвала отдавна, а има с какво, да си кажем право, та смятам за напред, даже най-тържествено го заявявам, да променя този факт. 

Оказва се, че няма по-добро местенце в интернет пространството от това, което ти си направиш. Да, на другите места хората леко нервят - попиват нови книги като гъби (което говори или за липса на всякакъв друг живот освен читателски или за извънземна форма на живот...непосилно ми е да си представя как се четат 5 книги за една седмица с това забързано ежедневие?!), крадат твоите книги и приятели (много оригинално наистина. Ставам на крака да пляскам направо! Като нямаш свои приятели в тоя сайт защо взимаш моите? И като не знаеш какво да четеш защо четеш моите книги??? Поне изчакай да ги свърша, става ли?!) и се взимат нещо много на сериозно (Честно ли бе? Толкова отговорна работа вършиш, че се късаш направо. Не си по-различен от нас, така че не знам защо си толкова убеден в противното. Е, поне си вярваш!)

Та да, в общи линии това исках да кажа. Стана прекалено пренаселено и нещо не ме кефи да гледам куцо, кьораво и сакато в особени прояви на вакханалия. И ето защо смятам да си се върна в това уютно местенце и продължа да го затлачвам с жалките си мнения за книги, които съм прочела или смятам да прочета, а може би чета дори в момента. 

Скоро очаквайте ъпдейт!!! =)

Похитителят на мълнии

Заглавие: Похитителят на мълнии (Пърси Джаксън и боговете на Олимп #1)
Оригинално заглавие: The Lightning Thief (Percy Jackson and the Olympians, #1)
Автор: Рик Риордън
Издателство: "Егмонт", но аз го слушах на аудио
Жанр: Фантастика
Вид: Аудио книга, но ще си я купя, толкова ми хареса, че трябва да я имам.
Страници: 352 /девет файла по един час и нещо/
Резюме (от Егмонт): „Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Да не кажеш после, че не съм те предупредил...“
Пърси Джаксън пак ще бъде изгонен от училище... от поредното училище. Непокорен, побойник, слаб ученик, той осъзнава, че не е като останалите деца, но искрено се старае поне малко да прилича на тях. Да, но обикновените момчета не са преследвани от чудовища и не изпаряват учителките си по математика.
Лично мнение: ОМГ!!! Защо, защо чаках толкова дълго да хвана тази книга и да я изслушам. Бях си втълпила, че след като я издадат на български ще си я купя, но не ми се получи. После реших, че изобщо не трябва да си купувам и да запазя парите за някоя друга ето защо хванах аудио книгата. Само дето до такава степен ми хареса, че сега искам...искам книгата...Ама много я искам. Отчайващо много. Поредицата е невероятна. Бие малко на Хари Потър - нали трима приятели се изправят пред предизвикателства; единият е особено надарен; момичето е дървен философ...Да, определено си приличат, но...не казвайте на Джоан Роулниг, но харесвам повече Пърси Джаксън от Хари Потър. Може би защото книгите за ХП вече са се уталожили в съзнанието ми или не знам защо, но Пърси ме кефи далеч повече. Като "ритаща задници" версия на Хари е. Кефи ме как него като го ядоса иска да го цапардоса. По принцип самият герой ме кефи.
И сега за филма. Умирам си да го гледам. Логан Лерман е невероятен. Изпитвам не здрава привързаност към него и не вярвам скоро да отшуми, предвид това, че сигурно ще правят още филм по останалите части.
Та сега малко за стилът на автора. Беше доста свежарски. Има разни опасности и смях. Падала съм да се хиля с г-н Ди. Тоя е бахти ненормалния. Определено Рики знае как да пише така, че да задържи вниманието ти...Изслушах книгата за три дни. Сега съм на втората.
Оценка: 4.5 от 5 /невероятна/

Hush, Hush

Заглавие: Hush, Hush
Автор: Becca Fitzpatrick
Издателство: Simon & Schuster Children's Publishing
Жанр: фантастика
Вид: Аудио книга
Продължителност: почти 9 часа
Резюме (превод): За Нора Грей, романтиката не е част от плана. Тя никога не е била привлечена от момчетата в училище, не зависимо колко много нейната приятелка Ви я навива да го направи...е, докато не се появява Пач.
С неговата лесна усмивка и очи, които изглеждат така сякаш вижда вътре в нея, Нора бива привлечена от него, въпреки здравия разум, но след серия от ужасяващи сблъсъци тя намира себе си объркана на кого да вярва.  Изглежда така сякаш Пач е навсякъде където е тя, и знае повече за нея от най-близките и приятели. Тя не може да реше дали да падне в ръцете му или да избяга и да се скрие. И когато опитва да открие някой отговори, тя попада близо до истина, която е много по-невероятна от всичко, което Пач я е накарал да почувства.
Сега Нора се намира в средата на древна битка между безсмъртните и тези, които са паднали - и когато трябва да избира страна, грешният избор може да коства живота и.
Лично мнение: Признавам, че книжката не е зле, след като имах честа да я слушам в продължение на няколко часа. Беше написана така, че да ти е интересно - простичко, но интересно. Проблемът ми с книгата беше в това, че ужасно много ми биеше на Туайлайт. Да, наясно съм, че са напълно различни - там са вампири, тук са ангели, но все пак: ново горещо мистериозно момче в училище, час по биология, тя подозира, че той не е този, за когото се представя, проучва гугъл...Да виждате приликите или аз си въобразявам? Наясно съм, че те не са нарочно. Истината е, че в този жанр не мога да си представя как по друг начин ще събереш главната героиня с главния герой освен ако единият от двамата не се премести в ново училище. Банално е, но вече в колко книги върши работа?
Като цяло книгата беше добра, но далеч не толкова добра колкото ми я хвалеха. Не можех да разбера защо трябваше да се запознаваме с един определен герой в историята. Според мен беше малко излишен. Напрежението можеше да се подсили и без неговото участие. Но сега подробности.
За първа книга на Бека Фицпатрик смея да твърдя, че се е получила доста добре. Естествено, че чакам втора част.
Оценка: 3 от 5 (добра)

The Sandman Vol. 02: The Doll's House

Заглавие: The Sandman Vol. 02: The Doll's House
Свободен превод: Пясъчният Човек Част 2: Куклената къща
Автор: Neil Gaiman (автор), Steve Parkhouse (илюстратор), Todd Klein (Letterer), Mike Dringenberg (илюстратор), Malcolm Jones III (илюстратор), Chris Bachalo (илюстратор), Michael Zulli (илюстратор)
Издателтво: Vertigo
Жанр: комиск, трилър
Вид: файл на компютъра, който бтв едва не ме окьорави
Страници: 9-10 файла по 20-34 страници.
Резюме (превод): Пясъчният човек се завръща с кралството си на Сънищата след като почти хилядолетие е бил затворник, открил е няколко неща които не са на мястото си; най-важното аномалия наречена "сънен водовъртеж" в лицето на младо момиче, което без да знае заплашва да разкъса на парченца Сънищата. И също така има малък проблем с няколко избягали кошмари. Между тях е най-страшното създание на Нийл Геймън: Коринтянинът , сериен убиец с миниатюрни зъби в очните си ябълки на место очи. Заради по-късните части на поредицата, концентрирани прекалено много върху човешките връзки с подписа на Геймън за честна игра между фатазията и митологията е лесно да забравиш, че серията за "Пясъчният човек" започва като хорър комикс. Тази книга те грабва и не те оставя да забравиш това толкова лесно. - Джим Паско (Jim Pascoe)
Лично мнение: Та както споменах, толкова исках да прочета тази книга, че когато излапах четири части за един ден очите ми бяха станали на палачинки и идея си нямах къде се намирам в момента. И определено в първите части на поредица ясно личи хоръра. Няма за забравя онази част от първата, където едно същество проми мозъците на едни хора в някаква закусвалня и те се избиха един друг. Беше толкова фрапиращо. И да, този Коринтянин е ненормален. Определено не искам да го срещна в сънищата си. Въпреки, че харесах и втората част както първата, смея да твърдя, че първата си беше по-добре. Тук даже рисунките не ми допаднаха особено. Да не говорим, че Пясъчния човек изглеждаше странно. Хареса ми, че графичната новела е свързана по някакъв начин с първата. Би било тъпо в противен случай.
Появата на герой като Роуз беше интересно начинание. Допадна ми. Още повече, че тя беше сънният водовъртеж, вихър или там както се превежда тая дума.
Най-много ми попадна края на книгата, когато Роуз си мислеше(по памет ще го напиша): "И тогава тя се събуди. Не честно е да приключиш една история по този начин. Чувстваш се измамен  завинаги. *говори си със семейството си, съгласява се да тича с брат си в градината и ще каже* И тогава тя се събуди. Предполагам има и по-лоши краища на една история."
Оценка: 3.5 от 5 /изненадващо добра/

"Франи и Зуи"

Заглавие: "Франи и Зуи"
Оригинално заглавие: Franny and Zooey
Автор: Дж. Д. Селинджър
Издателство:  ИК "Дамян Яков"
Жанр: фикшън
Вид: настолна книга/заемка от библиотеката
Страници: 175
Резюме (от книгата): Въпреки яркото слънце времето в неделната сутрин беше такова, че пак трябвате да се обличат палта - не можеше да се ходи по сако, както беше през цялата седмица и както всички се надяваха да се задържи за големия уикенд, уикенда на мача с Йейл. От двайсет и няколкото младежи, очакващи на гарата своите момичета да пристигнат с влака в десет и петдесет и две, отвън, на студения открит перон, чакаха не повече от шест-седем души. Останалите, гологлави, пушеха на малки групички - двойки, тройки, четворки - в отоплената чакалня и разговаряха помежду си с такъв нетърпящ възражение академично-догматичен тон, като че всеки от тях на свой ред изясняваше веднъж завинаги някакъв извънредно спорен въпрос, който останалият, извънуниверситетски свят бе обърквал и заплитал, умишлено или не, векове наред.
Лейн Коутъл, облечен в шлифер "Бърбъри" явно с вълнена подплата, беше едно от онези шест-седем момчета вън, на открития перон. Или по-скоро, хем беше с тях, хем не беше. От десетина и повече минути той нарочно се беше отдръпнал по-далече, за да не го заговарят, и стоеше облегнат на сергията с безплатни четива на дружество "Християнска наука", пъхнал ръцете си в джобовете на палтото, защото нямаше ръкавици. Беше с червеникаво-кафяв кашмирен шал, който се бе измъкнал от яката и почти не го пазеше от студа. Изведнъж Лейн разсеяно извади дясната си ръка от джоба на палтото и понечи да оправи шала, но докато посягаше, размисли и бръкна под шлифера. Извади от вътрешния джоб на сакото си едно писмо и веднага го зачете с полуотворена уста...
Лично мнение: Тази книга не знам как бих могла да я опиша точно. А може би е точно това - тя не може да бъде описана точно. В това и е чара, предполагам. Но определено това е въздействаща книга. Четеш я, питаш се какво четеш и в следващия момент една крушка нейде в мозъка ти почва да примигва напевно, нашепвайки ти за какво иде реч. Лично според мен това беше книга по-скоро представяща тънката линия между гения и лудостта. Неминуемо това, че знаеш прекалено много ти се отразява. Неминуемо всички останали около теб, които се бият в гърдите че също го знаят (а то така очевидно им е написано на нихилистичните челца, че не е така) започват да те отвращават. Както казва Франи "Всичко е само его, его, его!" И ти се гади от него разбира се. Поглеждаш се сутрин в огледалото и ето го пак  - ЕГО!!! Когато цял живот си бил високообразован и всички в семейството ти са били такива апотеози на дълбокомислието и "мозъчния хепатит Б" неминуемо системата започва да се пропуква. И всяко от децата Глас е жертва на тази система. Всяко носи "пукнатините" в себе си или по-лошо оставя пукнатини в живота на останалите. И за какво го всъщност е целият този шум? Защо ни е да си лъскаме обувките преди радиошоу? Вие знаете ли отговора? Защото Дебелата Лелка слуша. А ние не бива да я разочароваме! Никога!
Оценка: 4.5 от 5 (невероятна)

"Flashforward"

Заглавие: Flashforward
Свободен превод: "Поглед в бъдещето"
Автор: Робърт Джей Сойер
Издателство: Tor Science Fiction
Жанр: Научна-фантастика
Вид: Аудио книга
Часове: 20 отрязъка по 30 и няколко минути.
Резюме (превод+малко от мен): Какво бихте направили ако имахте бегъл поглед към своето собствено бъдеще и то не изглежда никак обещаващо? Опитвате да промените нещата или приемате, че бъдещето е непроменимо и правите най-доброто, което ситуацията позволя?  В "Поглед в бъдещето" гладни за Нобелова награда физици провеждат високо енергичен експеримент, който по грешка предизвиква изпадането в безсъзнание на хората по целия свят. За момент, всички на Земята "се пренасят в бъдещето", изживявайки няколко минути от него. Но докато всичко са буквално извън собствените си умове, техните тела са безжизнено отпуснати и когато света се събужда се сблъсква с поредица от автомобилни катастрофи, нескопосани операции, падания и други злополуки, които допълнително утежняват положението.
Бавно, докато усилията по възстановяването продължават, хората осъзнават, че по време на "погледа напред" (както го наричат) те са имали видения за бъдещето. Сега всеки трябва да се справи с тях поотделно. За едни те са добри, за други лоши. А някой дори нямат видения. Какво ако бъдещето не не носи нищо добро? Какво ако не е толкова светло колкото си мислил? Кой би могъл да го понесе? И по-важното как?
Лично мнение: Имайки предвид, че следя сериала за мен беше любопитно да видя как стоят нещата в книгата. Не мога да кажа, че не беше интересна. Определено имаше доста интересни моменти, но ако се вземе под внимание факта, че я слушах на английски и това, че не съм фен на физиката, а те много обичаха да обясняват нещата с разни физични термини и ми беше леко трудно да я осмисля, когато се започнеше голямото бълване на думи (като тахиан-тардиън колайтър). Но ако игнорираме това, нека го наречем "недоразумение" смея да твърдя, че книгата ми хареса. Единственият герой (поне доколкото забелязах) от книгата, който присъства и в сериала е Лойд Симко. Някой неща от книгата са преобърнати и внесени в сериала по доста интересен начин.
Силно впечатление ми направи актът на брата на Тио (който няма да описвам, за да не разваля удоволствието, на някого решил също да се наслади на тази книга). Смисълът (поне според мен) беше, че ако не можеш да постигнеш това, което искаш 21 години напред в бъдещото тогава има ли смисъл въобще да имаш бъдеще? Когато цял живот си мечтал за него и видиш, че след години то няма да бъде постигнато ти какво би направил?
И понеже споменах Тио - Тиодосиус (Теодосиус, но на английски звучи доста по-готино като Тиодосиус, така че го предпочитам) Прокопедис някак да не спомена, че героят му ми допадна. Тоя човек отдаде живота си да търси отговори относно края му и така го пропиля. Но въпреки всичко беше забавен и интересен персонаж.
В заключение: книжката е приятна и ако обичате научна фантастика и разкази за бъдещето определено може да и метнете едно око.
Оценка: 3.5 от 5 (изненадващо добра)

Лечение (Септимъс Хийп #3)

Заглавие: Лечение (Септимъс Хийп #3)

Оригинално заглавие: Physik (Septimus Heap, #3)  

Автор: Анджи Сейдж

Издателство: ИнфоДар

Жанр: Фантастика

Вид: Настолна книга

Страници: 456

Резюме (от издателството):  Третата книга за фантастичното пътуване на Септимъс Хийп, седмия син на седмия син, въвлича Джена и Септимъс в едно изпълнено с опасности приключение. Когато Сайлъс Хийп Разпечатва забравена стая в Двореца, той освобождава духа на Кралица, живяла пет­сто­тин години по-рано. Кралица Етелдреда е също толкова страховита в смъртта, как­то и в своя живот, и продължава да носи са­мо злини. Нейният диаболичен план да си оси­гу­ри вечен живот и вечно царуване включва и таланта на нейния син, алхимика Марселъс Пай. Той е автор на книга по Лечение, която се оказва единственото оръжие в борбата срещу страховита болест, върлуваща в Двореца.

Лично мнение:  Анджи Сейдж не спира да ме изненадва. Докато в първата книга имаше мистерия със Септимъс - жив ли е не ли; във втората действието се въртеше около отвличането на Джена или по-скоро опитите по осъществяването му; то в третата тотално ни върна 500 години назад във времето. Доста интересно и сполучливо хрумване. Смея да твърдя, че въвеждането образа на кралица Етелдреда определено беше добро, а да не говорим колко сполучливо беше описанието и - определено буди антипатия както и трябва. Колкото до нейният плъх или там каквото е това нещо "Ай-Ай" мога да кажа, че всеки път щом прочетях някой пасаж за него, въпреки да знаех на какво е способно някак си в мен се надигаше смях. Просто беше уникално изродче, кълна се - малко, пухкаво, с ококорени очи, плъховидна опашка и един единствен зъб, който както стана ясно носи големи поражения след себе си.
В заключение книгата беше интересна. След трета книга от този автор вече си правя изводи за самия му стил. Започва всяка история интересно, забързва действието, към средата почваш да забавяш и да си викаш "Е, сега защо ми говори за това, кажи какво стана с еди кой си!" и за финал отново спринтираш като за последно. Да видим как ще бъде с четвъртата книга =) 

/Бтв колкото и налудничево да звучи смятам, че младият Марселъс Пай беше готин. Проблем?/

Оценка: 3 от 5 (добра)

My Soul to Lose (Soul Screamers, Prequel)

Заглавие: My Soul to Lose (Soul Screamers, Prequel)
Автор: Rachel Vincent
Издателство: Harlequin Teen
Жарн: фантастика
Вид: ebook
Страници: 80
Резюме(превод): Предполагаше се да бъде забавен ден, пазарувайки в МОЛ-а заедно с нейната най-добра приятелка. Тогава започна паник атаката и Кейли Кавана намира себе си крещяща и неспособна да спре. Нейните тайни страхове са извадени на яве и това е най-ужасният ден в живота и.
Докато не се събужда в психиатрична клиника.
Тя се опитва да убеди всички, че е наред - въпреки сенките, които вижда да се оформят около друг пациент и подтика да крещи, който я прогаря отново и отново. Всички смятат, че тя е луда. Всички без Лидия, това е. Друг пациент с някой специални сили...
Лично мнение:  Никак не лоша книжка предвид, че е предистория на оригиналната серия, която да си призная не мога да кажа дали ще имам време да я прочета или не. Само мога да се надявам. Определено ми хареса прочетеното във всеки случай. Историята не беше лошо, но като че ли нещо липсваше. Не знам точно какво и вероятно там е проблема. Хах. Вероятно ако хвана да видя и следващата книга нещата ще придобият някаква пълна представа, но на този етап толкова. (Понякога си мисля, че мога да коментирам съдържателно само книга, която не съм харесала о.О)

Оценка: 3 от 5 (добра)

"Алхимикът"

Заглавие:
Автор: Паулу Коелю
Изтателство: Обсидиан
Жанр: а де?
Страници: 160
Вид: Настолна книга (заемка от една позната)
Резюме: "Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по този начин завършва историята на Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? - попитали ореадите.
-Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
-О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те.
- В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
-Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше над брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
-Каква хубава история! – рече Алхимикът.”
Лично мнение: Окей, предполагам една грамада народ обожава тая книга. Е, аз не съм от тази грамада. Много съжалявам, но не мога да харесвам нещо, което ме кара да се чувствам по-тъпа отколкото съм всъщност. Едно и също нещо беше повторено - отново и отново и отново. Едва ли не ние сме тъпи и ако не ни го повтори няма как да схванем за какво иде реч. И по принцип цялата книга беше написана прекалено постно. Просто не е по мой вкус. Схванах посланието от написаното, но това не променя факта, че прочетеното нася в мен повече физиономии на отегчение и мръщене, отколкото някакви положителни емоции. Ако не беше book club, където трябваше да я четем въобще да не съм си губила времето.
Оценка: 2.5 от 5 (има изгледи да придобие вид на книга)

Nightlight: A Parody

Заглавие: Nightlight: A Parody
Автор: Harvard Lampoon
Жанр: Пародия
Издателство: Vintage
Вид:  Ebook
Страници: 160
Резюме (превод): Пародия по Twilight.
Бледа и спъната, Бел пристига в Суичблейд, Орегон търсейки приключение или поне нежив съученик. Скоро тя открива Едуарт, супер-готин компътърен загубеняк с нулев интерес към момичета. След като става свидетел на поредица от странни събития - Едуарт оставя храната си недокосната на обяд! Едуарт я спасява (не храната) от летяща снежна топка! - Бел изживява драматично откровение: Едуарт е вампир. Но как да убеди Едуарт да я ухапе и да я трансформира в своя булка за вечни времена, особено когато изглежда той намира момичета за отблъскващи?
Изпълнена с романтика, опасност, липса на родителски контрол, плашещо преследвачески тип поведение и вампирски абитуриентски бал Nightlight е гръмогласна история за обсебено от вампири момиче, което търси любовта на грешните места.

Е, окей сега не мога да скрия че се спуквах от смях на това нещо. Не сериозно. Имаше такива култови цитати, които просто не може да не събудят смях в теб. Само дето с напредването на книгата този вид цитати започнаха да намаляват и намаляват и все по-често започнаха да се появяват налудничави дори за пародия ситуации, които лично на мен ми дойдоха в повече.
Да, беше ми ужасно забавно да чета как някой друг се присмива на Twilight, но не мога да кажа, че беше направено както трябва. Както вече не веднъж съм казала, това е проблема на пародиите: в опита си да ги направиш смешни включваш какви ли не неща, докато накрая неминуемо прекалиш с тях. Точно това се беше случило и тук.
Иначе ако искате просто да убиете време, да се позабавлявате и без това ви е втръснала манията по "Здрач" може спокойно да метнете едно око на тази книги и без това не е дълга, а и определено ще ви повдигне настроението. =)
Оценка: