*заспир (съществително) - човек, който е голяма заспа и в същото време вампир.- Освен "Мило дневниче" и някое друго изречение, което се е промъкнало от оригинала всичко останало си е от мен.
- И за банера - не знам защо "д" стана толкова отдалечено от останалата част на думата.
- Надявам се, на който въобще го прочете да му хареса : целта е подбуда към смях, ако през първите няколко редове това не се е случило най-добре не четете надолу.
***
1
4 септември
Мило дневничеДнес ще се случи нещо
Не зная защо написах това. В смисъл, че аз съм карък, на мене ми се случват само гадни неща и нямам никаква причина да си въобразя подобно нещо.
Но часът е пет и половина сутринта, аз пак наблюдавах съседите с бинокъл, докато спят и съм уплашена. Ами ако някой гледа и мен докато спя? Опитах се да се успокоя, че всичко се дължи на часовата разлика между вкъщи и местната лудница. Но това не обяснява защо се чувствам толкова...нормална. Може би за дето си изпих хапчетата? Знам ли!
Онзи ден, когато леля Джиджит, малкия гном МаргОред и аз + въображаемия ми приятел, за който си премълчах се връщахме с колата от лудницата и ме обзе странно чувство. И щом завихме по нашата улица в гангстерския квартал - разбрах защо. Пропуснала съм годишната гангстерска разпра, докато съм била в лудницата. Много ме е яд начи. Сетне се сетих за мама и тате...Късметлии такива - те умряха в една от тия улични разправии. Толкова много ми липсват, че... ще отида на гробовете им и ще пострелям с татковия пищак втора употреба по надгробните им камъни. Те ще го оценят.
Зная. Това звучи напълно нормално...за някой като мен. Но такава съм си - съвършена, прекрасна, необикновена.
Колата спря пред вкъщи и аз изтичах да видя за пистолета на тате, случайно да не би някой гангстер да се е промъкнал вкъщи и да ми го е свил. Леля Джиджит отключи вратата и аз я изблъсках бясно от прага - тая тъпа кучка щеше да ми свие пищака! Бахти и нахалната начи! Но когато влязох в коридора се заковах - буквално. Наденах се на един пирон.
Срещу крадци увери ме леля Джиджит.
И ето как си дойдох у дома от лудницата на края на града.
Родена съм тук в Фелс Кретен Сити и от както се помня кибича в лудницата на края на града. Само за празниците ме пускаха навън, но не съжалявам. Отдавна се скатавам от училище, но няма как тая година трябва да се пръкна - точно разрешиха до носим пистолети по време на занятията, как да пропусне човек?
Обаче вчера бях в усмирителна риза и пропуснах връчването на учебната програма в училище.
Мърта нагалено от Мередикт, моята най-добра приятелка е взела графика с часовете ми, но не ми се говореше с нея по изкуствения телефон, който направихме като деца от връв и кофички за мляко - Мърта все още живееш в къщичката на дървото срещу прозореца ми. Леля Джиджит пък обясняваше на всеки, който се обади да ме търси, че "Да, лудата се прибра!" и "Да, пие си всички хапчета" и "Да, повече няма да нарани никой друг освен себе си". Сетне колкото да отбие номер додаваше, че съм била уморена, а вечерта зяпаше странно лицето ми на вечеря - сякаш се чудеше кога точно ще ми изгърмят и останалите бушони.
Но аз вече съм добре. Наистина. Не ми се привиждат свръхестествени същества и не искам да се влюбя в мистериозен вампир, защото съм супер яка мацка и съм най-готината в тоя град - всъщност аз дори спечелих един конкурс за красота: Мис Лудница 2009. Много съм горда. Но съм излекувана вече. Наистина. И утре ще докажа на всички в училище, че е така - даже ще споделя по някое хапче от моите с тях. Ще има да се смеем. Надявам се да ме приемат добре. Не сме се виждали от доста време. Но аз съм излекувана - каквато съм готина веднага ще ме потопят в прегръдките си и ще ги накарам да ми изпълняват всяка заповед. Ех, че яко. Хъм. Ами ако откажат? Гъъър. Затова ли съм толкова притеснена за утре? Щот може някой да не поиска да ми слугува. Много ги мразя такива начи. Придават си фасони. Има ли си собствен характер, не били марионетки...Е, хубаво де какво им пречи да ми изпилят ноктите на краката със собствените си зъби? Не мога да разбера. Дали не се страхувам от това?
Елен Гърбав спря да пише. Изведнъж цялата граматика излетя от главата и тя напълно забрави как се пише изобщо. Реши, че това е традиционният и блонди момент, ето защо затвори дневника си и го метна през прозореца - на сутринта щеше да си го прибере.
Замисли се върху написано. Откога тя Елен Гърбав се страхуваше от срещите си с хора, които не и се подчиняваха? Ъм...я да видим. Еми досега всички и се подчиняваха, което правеше още по-трудно намирането на някакъв отговор. Но дефакто защо ли пък някой щеше да и се противопостави - нали е супер яка мацка та дрънка и всички я обичат като невменяема, на която не смеят да кажат друго освен колко я обичат, така че...къде беше проблема?
Тя опитата отново да заспи, но номера не мина. Така че стана - удари си един душ, изпи една кана разхлабително и взе че и се доспа. Изглежда някъде между да се приготви за училище и да си оправи леглото бе заспала, защото следващото което помнеше съвсем и се губеше, но миризмата от него бе особено отчетлива.
- Елен къде си? От Ловното пак са тук? - чу от долния етаж притеснения глас на леля си.
Разсъни се за секунда. Тия начи не се отказваха.
- Кажи им, че си купих ловен билет и съм защитен вид! - настоях Елен, докато правеше задно салто в леглото си, което вече бе пълно с неприятна субстанция от разхлабителното.
- Не бе...искат да те закарат до училище!
О, супер. Собствен транспорт до даскало - тамън всички щяха да и завидят, защото така и така тя си беше супер яка, обаче да те докара джип на Ловното дружество на Фелс Кретен Сити с убита мечка на покрива, която се разлагаше там вече три години си беше направо фамозно. Щеше да е звездата на днешния ден. Изведнъж всичките и притеснения, че хората в училище няма да я приемат изчезнаха. Кой знае там можеше да се окаже и някой не точно човек.
Елен си взе още един душ, за да се отърве от неприятната смес, полепнала по нея, слезе натагадък в кухнята полуоблечена - по чорапки, тениска и долни гащи, с коса като разплетена дамаджана, но все така чаровна и без опасения за днешната си среща със съучениците си.
- Добро утро, пичове. Сори, но нямам време за закуска!
- Ама аз ти омешах овес ! - оплака се леля Джиджит.
- Ще си взема оглозгана ябълка от кошчето в училище! - успокоих я тя и лицето та леля и веднага светна. Леля Джиджит харесваше когато племенниците и се хранят здравословно!
Елен забърза към входната врата, излезе през нея и изведнъж за кой ли път в тая къща се закова на място. Още един пирон от охранителната система на леля Джиджит. Но като че ли не беше само това. Опасенията на Елен се върнаха - хората в училище можеше да откажат да и слугуват.
Тогава го усети. Като че ли някой я дебнеше! Е, това естествено бе напълно нормално предвид това колко невероятно красива и ослепителна беше тя - несъразмерно тяло, оплешивяваща руса коса, три криви зъба на кръст. Но кой беше този нещастник, който се осмеляваше да я наблюдава, без да дойде при нея и да и целуне краката както подобаваше? Беше недопустимо.
Тя се огледа наоколо в търсене на своя стокър, когато го видя: имаше нещо тъмно в клоните на старата барбонка пред къщата и. Оказа се...гарга, която примигваше невярващо пред неземната и красота.
Ах, фенове! - помисли си Елен.
- Ела, слез проскубано гарго...Ще ти дам автограф! - провикна се към птицата тя. Гаргата обаче не реагира - продължи да и се пули насреща.
Хъм! Що за наглост! - речи си Елен. - Хем фен, хем не иска автограф!
- Аре ма...Слез! Ще ти разпиша крилото. - опита да я убеди тя, но птицата отново не помръдна.
Накрая изнервена от пълната апатия на гаргата Елен грабна един камък и го хвърли по нея.
Чу се "прас" и приятелката и Мърта се строполи от дървената къщичка на земята, докато птицата продължи да си кибичи на съседния клон и да зяпа Елен.
- Елен? - проплака от земята Мърта. - Ти ли ме удари?
- Ъъъъ... - Елен се заозърта притеснено, не и се щеше пак да я вкарат в лудницата, ето защо реши да излъже. - Съжалявам госпожице, въобще не ви познавам. - отвърна тя и мина като през червен килим по тялото на приятелката си с 10 сантиметрово токче - тип пиронче.
- Елен? - едва продума от земята Мърта, но Елен я игнорира и забърза към хората от горското.
Те бяха толкова мили, че в нейна чест бяха махнали разлагащата се мечка и и позволиха тя да я замести - през целия път до училище стоя на покрива с оплезен език срещу вятъра - един вид закуси с няколко мухи. Очертаваше се денят да е страхотен.
Гарга прелята през клоните на малката джанка и Стресан инстинктивно се почеса където не трябва, сетне вдигна глава. Успокои се, когато видя че е само птица и се върна към почесването.
Сведе поглед към отпуснато безжизнено тяло на Заекът Бъни и лицето му засия в щастлива усмивка. Винаги бе мразел тоя тип и сега се радваше че бе успял да закуси с него - буквално! Ако знаеше, че е толкова гладен обаче щеше да избере нещо по-голямо - Голямото Пиле примерно. Стресан отдавна имаше зъб на всички анимационни герои и типове от улича Сезам. На времето не му позволиха да се снима с тях в няколко епизода и все още имаше да си връща.
Остана под младата джанка, докато слънчевите лъчи се провираха през лилавата му къдрава коса, която едва снощи бе успял да боядиса. Така щеше да остане инкогнито в този град.
За миг отново се запита дали не е добре да вземе да се откаже от всичко. Може би трябваше да се върне в Заспалия, в своята хралупа и да продължи да прави обичайните неща - преобличане в женски дрехи и танцуване в скутовете на хората.
Само дето вече се бе уморил от това - хората дори отказваха да му плащат, защото не изглеждал достатъчно реалистично. А и много самота преследваше тази професия.
Не беше сигурен защо избра да се премести във Фелс Кретън Сити - може би заради "кретен" в името му. Винаги се бе чувствал като такъв.
Запита се дали ще се слее с обстановката тук. Може би хората нямаше да харесат изчанчените му хобита.
- Хей, пич.... - побяга някакъв мъж пред него с женска рокля.
А, може би - щяха да го приемат.
- Добро утро! - пробяга още един мъж в женска рокля и с дълга руса проскубана перука. За момент той помисли, че Катран - неговата голяма любов, но после се сети че това е невъзможно.
Когато трети мъж в рокля го поздрави Стресан си даде сметка, че тук все пак ще намери мястото си, както и че все още държи Бъни. Отврати се от себе си - метна го настрани, после плю на тялото му и изигра танца на радостта.
- Няма повече моркови за тебе, заек! - доволно заяви той. Сетне сетивата му доловиха някакво животинско раздвижване в близост до него, точно когато по пътя на 15 километра от него минаваше колата на Ловното с Елен на покрива. - Елен! - заключи дълбокомислено той. - И твоя ред ще дойде! - закле се пред себе си, докато отново се почеса където не трябва и в случая не го сърби.
Напредвайки мъчително след обелките от вафли, найлонови пликове и използвани презервативи Стресан стигна до края на гората. Розовото му жигулито беше паркирано там. Извърна се назад само веднъж - и той не знаеш защо, но реши че ще е доста драматично да го направи. Тогава видя как гаргата излетя от клоните на младата джанка и се спусна към Бъни.
Имаше нещо зловещо в начина по който летеше - само с едно крило и едно краче изпънато на ляво: даваше знак, че завива. Стресан се запита от кога гаргите бяха на ти с закона за движение по пътищата? Гърлото му се стегна и той едва издържа да не се върне обратно да пита птицата как е станала толкова добра, при положение, че той още нямаше книжка и от хилядолетия вечно го късата на изпита по кормуване. Но се отказа.
Реши следващия път като я срещне да я пита. Сега обаче отклони поглед от нея, качи се в жигулито си и и потегли към гимназия "Майкъл Джексън" - да, в тоя град бяха луди фенове!
0 крилати мисли:
Публикуване на коментар