Choke (Задавяне) от Чък Паланюк

Заглавие: Choke
Свободен превод: Задавяне
Автор: Chuck Palahniuk/ Чък Паланюк
Жанр: фикшън
Вид: настолна книга
Резюме (свободен превод от корицата): Виктор Манчини е измислил сложна схема за изплащане на висока болнична такса на майка си - преструвай се, че се задавяш с храна в някой ресторант и хората, които те "спасят" ще се чувстват отговорни за теб до края на живота си. Повтори това няколко хиляди пъти и ще получиш солидна сума от чекове всяка седмица. Отделно от това Виктор работи в тематичен парк с група загубеняци, посещава групи за взаимнопомощ за справяне със своята секс зависимост и посещава майка си, чийто Алцхаймер сега крие това, което може да се окаже потресаваща истина за неговия произход.

Още един филмиран роман, чийто филм още не съм гледала, но планирам да го направя.
Още от сега ще започна с това, че доста харесвам стила на писане на Чък (признавам, че на момента ми е много груб и леко брутален дори, но накрая все успява така да извърти нещата, че въпреки неприятна част творбата му ти харесва) и това е един от авторите, чийто книги винаги бих си купила независимо, че мога да ги намеря на аудио или електронен вариант. Думите се потвърждават и от факта, че всяка прочетена книга от него я имам в настолен формат. И тъй като вече ви предопредих от сега да кажа, че се очаква сериозна серия от любими цитати като бонус по-долу. Но да се върнем на темата...
Наистина странна книга, но предполагам всички на Чък са такива (въпреки че към момента на прочитането й това се оказа третата негова, до която се докосвам, но и другите не са по-различни наистина). Някой от частите, както може да се очаква, ми дойдоха в повече, но дори въпреки тях ми хареса. Паланюк е един от авторите, който ме кара да се срамувам от това, че го харесвам и след това да се срамувам още повече, че изобщо съм се срамувала на първо време. Честно казано той не казва нещо ново с творбите - да сюжета му е необичаен  и доста изкривен на места, но основите му идеи са си изконни. Нима не знаем, че ако промениш начина, по който хората мислят можеш (теоретично) да промениш света? И други автори са излагали този факт, само дето при Чък то така е завоалирано в цялата налудничава смесица от действия, които още се мъчиш да проумееш какви са и какво правят там, че докато го обясниш на съзнанието си, те са придобили смисъл.
Наистина ми трудно да определя какво точно харесвам в автора. Може би факта, че е така брутално откровен, че нещата са грозни, но реалистични и че сред тях прозират истини, за които чак сега отваряш очи. Друго нещо, което ми допада е факта, че всеки път щом чета нещо от него една мисъл не ме напуска: "Ето на - винаги може да е по-зле. Като при този герой например." Честно казано факта, че не съм като героите му, макар да споделям мисленето на някой от тях в определени аспекти, доста ме стимулира да продължавам напред. Лоши неща ще продължат да се случват така или иначе - ти избираш дали ще ги оставиш да те сломят. Както казваше автора в "Приспивна песен" (перифразирам) "Има по-лоши неща от това да убиеш жена си и детето си, можеш да гледаш как света го прави". Но, ето че отново се отплеснах... към главния виновник: книгата на този пост.
Смятам, че основната идеята тук беше това, че всеки един от нас се е "задавил" от живота, който води до такава степен, че това задавяне ни е превърнало в зависими към някоя мания. Ако живота около теб е като рибна кост влязла на криво в гърлото, която не можеш да извадиш, нямаш друг избор освен да разсееш съзнанието си от нея и да го удавиш в зависимост към нещо. Всеки сам избира своята отрова и накрая "Нищо не е толкова перфектно колкото можеш да си го представиш" - идеята вмъкната в нечий ум е много по-силна от всичко останало. Начина, по който хората мислят или начина, по който ти ги накараш да мислят може да ги промени завинаги... На никой не би му било приятно да признае, че има нужда от спасяване, но всички са щастливи да бъдат "героя на деня", да се превърнат в легенда, за която да разказват хората по-късно и самия той след години гордо да споделя за това как веднъж е спасил човешки живот с героизма си на своите внуци. Начина, по който възприемаш себе си е начина, по който ще изживееш живота си.
"Можем да прекараме живота си, оставяйки света да ни казва кои сме. Здравомислещи или луди. Светци или секс зависими. Герои или жертви. Да оставим историята да ръководи колко добри или лоши сме. Да оставим миналото да решава бъдещето. Или можем сами да решим това."
Оценка: 4 - заслужава си;

“Това, което искам е да съм необходим. Това, от което се нуждая е да съм незаменим за някого. Нуждая от някого, който ще изяде цялото ми свободно време, егото ми и вниманието ми. Някой пристрастен към мен. Взаимна зависимост.”

“Нереалното е много по-силно от реалното. Защото нищо не е толкова перфектно колкото можеш да си го представиш. Защото само нематериалните идеи, вярванията, фантазиите, те са тези които остават. Камъкът се разронва. Дървото изгнива. Хората - е, те умират. Но неща, толкова крехки като мисъл, мечта, легенда, те продължават да живеят. Ако можеш да промениш начина, по който хората мислят, начина по който виждат себе си, по който гледат на света - можеш да промениш начина, по който те живеят живота си. Това е единственото трайно нещо, което можеш да направиш."

“Възхищавам се на зависимите. В свят, в който хората само чакат за някоя сляпа, случайна катастрофа или някоя неочаквана болест, зависимият има спокойствието да знае какво навярно го чака в края на пътя. Той е поел някакъв контрол върху крайната си съдба и неговата зависимост поддържа причина за смъртта му да не бъде пълна изненада.”

“Без достъп до истински хаос, никога няма да имаме истински мир. Докато всичко не се влоши, няма да стане по-добро."

“Жалко е, че не можем да живеем с нещата, които не разбираме. Как се нуждаем от това всичко да бъде етикирано, обяснено и деконструирано.”

“Преструвайки се на слаб, придобиваш сила.”

“Разглобихме света, но нямаме идея какво да правим с частите.”

“След като откриеш всички неща, които могат да се объркат, започваш да живееш по-малко и да очакваш нещата да се случат повече.”

“Изтезанието е изтезание и унижението, унижението само ако избереш да страдаш.”

“Всичко, което можеш да придобиеш е още едно нещо, което ще изгубиш.”

“Докато навършиш 30 най-големият ти враг си ти самия.”

“Един ден бих искал да живея живота си основан на това да правя добро вместо просто да не правя зло.”

 Лин