Автор: Julie Kagawa/Джули Кагауа
Жанр: Фантастика
Вид: аудио книга
Резюме (свободен превод от корицата): Мегън Чейс има тайна съдба - такава, каквато никога не би си представила, че и е предвещана. Тя винаги е имала чувството, че нещо не е наред в живота й още откакто баща й изчезва пред очите й, когато е на 6 години. Допълнение към това тя така и не намира мястото си в училище. Но когато мрачен непознат странник я наблюдава от далеч и най-добрият й приятел изведнъж става подозрително покровителствен към нея Мегън усеща, че всичко което познава до тук е на път да се промени напълно. Тя обаче си няма и представа за истината, която е била пазена от нея толкова години наред, а именно че тя е дъщеря на митичния крал на феите и е пионка в смъртоносна война.
Сега Мегън ще научи колко далеч би стигнала, за да спаси някого когото обича, да спре мистериозно зло, което нито една фея няма смелостта да се изправи пред него и да открие любовта с млад принц, който по-скоро би я гледал как умира вместо да й позволи да се докосне до леденото му сърце.
Та относно история - нещастна тинейджърка, която вечно се чувства все едно нещо не е в ред с нея и сякаш изобщо не принадлежи към това място (не че като тийнове да не сме се чувствали и ние така с тази разлика, че не се оказахме вампири, върколаци, ангели или феи... затова пък сега четем за тях). За неин късмет и наша пълна липсва на изненада се оказва точно така. 16 години и нищо и един ден всичко се извърта на 180 градуса. Ти си различна. Ти честно казано не си точно човек. Ти можеш да се оказваш решаваща в спасяването на някоя реалност и прочие (знам че звучи така сякаш ви разказах половината книга, но всъщност това се случва в почти всеки такъв роман и не е нещо, което резюмето вече да не е представило).
Дам, звучи доста банално, но бих препоръчала да му дадете шанс, е стига да не сте предубедени към феи и да смятате, че те са заслужавали внимание докато сте били на 12 години. Историята не е лоша, но пък и да си призная е първата свързана с феи, която чета, така че не съм точния човек за оценка. Единственото, което мога да кажа, че наистина се бях нахъсала да не харесвам поредицата изобщо и въпреки всичко ми обърна мнение. Да, не заслужава висока оценка в никой случай заради баналността, която описах по-горе, но начина на писане и представяне на действието държаха интереса ми, а за човек който има дефицит на вниманието това значи доста.
Обикновено, когато първа част на поредица не ми хареса изобщо не почвам втора (направих тази грешка с една книга и заради това сега стои от поне 3 години в графа "в момента чета" в GoodReads), но на тази поредица бих й дала шанс със следващата книга дори й само заради мъжките персонажи, които ми допаднаха. Така че отива в списъка за четене през 2015 =)
Оценка: 3.5 - изненадващо добра;
0 крилати мисли:
Публикуване на коментар