Currently Reading (24.10.2009)

След като благополучно качих всички книги, които имам честа да си спомня, че съм чела (а за някой не съвсем, помнех само като име, то си личи де!) си дойде време да започна да водя този блог като както се казва regular reader. Та, сега да видим какво чета в момента...

1.Dead Until Dark (Sookie Stackhouse, #1) - нея я чета от година вече и да сме честни "чета" е силно казано. Забила съм по средата на книгата и не защото не е интересна, напротив беше ми супер интересна просто все намирах някоя друга през това време, след което си преисталнах компа и трябва да търся книгата, записана на някой диск. На финала си я намерих на аудио, което се оказа прецакано и прескачаше от една част на друга и реших, че ще си я чета от компа, стига да намеря на кой диск точно съм я сложила. Та в целия тоя цикъл от събития смея да твърдя, че тотално я игнорирах за сметка на други книги и смятам да не я оставям да виси още една година, така че до края на тази трябва да има някакъв резултат. Стискайте палци!
2. The Graveyard Book (Hardcover) by Neil Gaiman - както може и сами да се досетите и тука забих. Почнах я май април тази година, но все още си стоя на нея...Просто Нийл Геймън не мога да го чета бързо, пък и подобно горната книга си намерих други за четене и той си остана в пространството. Феноменалното тук ("феноменално" е пресилено), че и тази книга си я намерих на аудио. Тук проблемът е, че аудиото нещо не ми допада и ОТНОВО си харесах други книги преди да имам възможност да се НАСИЛЯ да я изслушам. Отново - книгата ми допада, на този етап изнервя, но като знам стилът на Геймън на финала ще се питам защо ми е отнело толкова време, когато е толкова добра. Смятам и тя да бъде приключена до края на годината.
3. The Rules of Attraction by Bret Easton Ellis - Окей! Тази книга е луда! Факт! Супер много ме кефи, но не мога да стоя на компа цял ден и да се взирам в нея. Идва ми в повече. Пък и нямам много време да го правя. Иначе при първа възможност, когато стана така, че ми се съберат няколко дни, без да се налага да правя доклади и други университетски блъвочи ще си седна на Д-то, ще забравя за FaceBook и ще взема да довърша тази книга. Убедена съм, че си заслужава и някак ми напомня на "Боен Клуб", въпреки че двете нямат нищо общо, освен може би мозъчната атака, която ти играят периодично с ума ми. Резултат: учестено мигане и единственото, което можеш да кажеш е WTF??? ...няколко пъти подред.
4.The Lovely Bones by Alice Sebold - Тази книга я почнах вчера, докато се прибирах с влак към вкъщи. Просто след като гледах трейлъра на филма, който са направили по нея и предстои да излезе си викам - Това трябва да се прочете, в моя случай - чуе. Да, отново я имам на аудио. И ако сега някой каже, че май съм леко пристрастена към този вид четене - ще бъде напълно прав. Какво да се прави - след като преоткрих радоста от аудио четенето не мога да се откажа от нея. Вече съм на шеста глава и смея да твърдя, че книгата е страхотна. Само забележете как започва: "Казваме се Салмон, като рибата. Първо име - Сузи. Бях на четиринадесет, когато бях убита на 6 декември 1973." Определено звучи интересно и е! Нямам търпение да я изслушам до края и да видя филма естествено.
5.Flawless (Pretty Little Liars, #2) - с други думи това е втора книга от "Малки сладки лъжкини". Тая Сара Шепърд е уникална. Просто ме побърква. Почвам да си чета най-спокойно и в следващия момент у мен се заражда желанието да не спра, докато не я довърша. Ужасно е! Само, че проблемът при четенето на повече от една книга е в това, че трябва така да си разпределиш времето, че та ги четеш по равно. И тъй като в момента активно чета само тази и предпоследната се опитвам нещата да са по равно. И тази я почнах вчера, докато пътувах. За разлика от останалите книги - тази си е настолна, няма аудио, което не значи че не мога да потърся за такова, въпреки че съм напълно доволна от допира и в ръчичките ми.

Ами това са книгите, които чета в момента. Бавно, но славно се надявам скоро броят им да намалее. Надявам се надеждите ми да се оправдаят, защото вече съм си набелязала някой нови книжлета, които е много вероятно много скоро да Ви ги представя и на вас.

Малки сладки лъжкини. Лукс и Грях

Заглавие: Малки сладки лъжкини. Лукс и Грях
Оригинално заглавие: Pretty Little Liars
Автор: Сара Шепард
Вид: Настолна книга. (и съм много горда от този факт!!!)
Резюме: Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи
- градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи", под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене - особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана.
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище... Какви палавници, а? Но - о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс... голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана" тайна
- не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано...
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения - всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А". Възможно ли е „А" да е Аписън - суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън - мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях... Тръпки да те побият - Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А" не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни - и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената - са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки - и ужасни - лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото...(Източник)
Лично мнение: Тази книга си я купих преди кажи-речи два месеца...Сега ако някой може да ми каже ЗАЩО ОЩЕ ТОГАВА НЕ Я ПРОЧЕТОХ??? Тя е невероятна! Супер много ми допадна. В началото си мислех, че ще е нещо като "Интригантката", но смея да твърдя, че надмина очакванията ми и комай е по-добра от нея. Имаше нощи, в които не можех да заспя, защото просто не можех да се отлепя от книгата. Всичко е така навързано и просто по такъв интересен начин написано...Направо нямам търпение да почна следващата, както ще и направя. Поне досега любимите ми герои са Спенсър и Ария. А направо ще се побъркам като не разбера за каква история за Джена все говорят...
Оценка: ****

Marked (House of Night, #1)

Заглавие:Marked (House of Night, #1)
Свободен превод: Белязана (Домът на мрака #1)
Автор: P.C. Cast, Kristin Cast
Вид: Настолна книга
Резюме (превод): Серията "Домът на мрака" ни пренася в свят почти като нашия, с тази разлика, че за 16 годишната Зоуи Редбърд вампирите не са представяли да съществуват. В първата книга от серията Зоуи попада в "Домът на мрака", училище, където след като завърши Промяната, тя ще бъде обучавана да се превърне във възрастен вампир - и това само, ако успее да мине през Промяната. Не всички, които са избрани да станат вампири, успяват да го направят. Трудно е да започнеш нов живот, далеч от своите родители и приятели и отгоре на всички Зоуи открива, че не е обикновен новак в училището. Тя е била белязана като специална от самата вампирска Богиня Никта. Но тя не е единствения ученик със специални способности. Когато тя открива, че лидерката на "Тъмните Дъщери", най-елитния клуб в училище злоупотребява с дарбата си, Зоуи трябва да се вгледа дълбоко в себе си и да събере кураж да се поеме съдбата си - с малко помощ от нейните нови вампирски приятели.
Лично мнение: Първо...егати лигавия превод. Можеха малко да го съживят това, ама не...Аз само го превеждам и ми звучеше като приказва за лека нощ. То всъщност на места самата книга си беше такава. Действието се развива толкова мудно, че имаш чувството, че можеш да заспиш като едното нищо, да се събудиш в края на книгата и да заключиш "проникновено", че абсолютно нищо не си пропуснал. Виж един човек да пише книгата разбирам да е мудна, ама те са двама...и двамата ли смятат, че това бавно развитие на действието може да задържи вниманието на някой читател? По думите на Джи натам ставало по-интересно. И все пак, въпреки да имам втората и третата книга също настолно, не смятам засега да им обръщам някакво по-особено внимание. В смисъл, че ако пак ме хване безсънието може и да се приспя с някоя от тях. Следва логичния въпрос защо въобще ще четеш следващите като не си харесала първата - Ами истината е, че много мразя да почна нещо и да не го довърша, така че...рано или късно и тая ще стане.
Оценка: **

RD: Confessions Of An Ugly Stepsister

Заглавие: Confessions Of An Ugly Stepsister
Свободен превод: "Признанията на грозната доведена сестра"
Автор: Gregory Maguire
Вид: Ebook + Аудио книга
Дата: 10 юни - 10 октомври, 2009г.
Заб. С "***" е отбеляза всяка нова бележка, която съм писала. Тъй като ги поствах в нещо като форум и това представлява отделянето на единия пост от другия. В скоби съм поставяла мисли, които са ми дошли докато съм чела в момента писаниците от преди толкова месеци.

Надявам се всеки е наясно, че това нещо е пълно със СПОЙЛЕРИ!!!

Confessions of an Ugly Stepsister

Заглавие: Confessions of an Ugly Stepsister
Свободен превод: "Признанията на грозната доведена сестра"
Автор: Gregory Maguire
Вид: Ebook + Аудио книга
Резюме: Как би изглеждала история за Пепеляшка през очите на нейната доведена сестра? Дали действително Пепеляшка е била толкова добричка и невинна? И дали целият живот на семейството е бил такъв какъвто го описват в приказката?
Лично мнение: Тази книга я влачих ТРИ месеца. Направо гнойна ангина бях хванала от нея. Тя беше една от книгите в читателския ни клуб с Ребека и точно, заради това трябваше да я прочета, но действието се развиваше толкова бавно, беше толкова мудно, толкова безинтересно, че докато не се раздвижиха нещата в сюжета аз направо си я четях на сила. Тогава намерих я намерих на аудио книга и си казах, че ако така не я прочета, няма въобще да я прочета. Та чак когато се появи принцът в цялата картинка и се заговори за предстоящия бал...тогава ми стана интересна, иначе си беше направо ужас. В заключение трябва да кажа, че след геройските мъки на финала ми хареса. Все пак не мога да я пиша за любима книга, но не беше лоша. Представи интересна перспектива за възможна реална експресия на това, което вече знаем от приказка. Хареса ми това, че звучеше реално - магическия момент беше изцяло фокусиран върху действителни неща и финалът беше удовлетворяващ.
Оценка: ***

Повелителката на магията (Мъглите на Авалон #1)

Заглавие: Повелителката на магията (Мъглите на Авалон #1)
Оригинално заглавие: Mistress of Magic (The mists of Avalon)
Автор: Марион Зимър Брадли
Резюме: Представя легендата за крал Артур през очите на женските персонажи.Как е станало така, че Игрейн да предаде съпруга си Горлоис и да роди син на Утър Пендрагон? Как е станало така, че доведените брат и сестра - Моргана и Артур имат общо дете? Интересна интерпретация ---> в книгата.
Лично мнение: В какъв шок и ужас изпаднах след като разпрах, че един от филмите, които тача от доста време насам е всъщност правен по книга и което по-лошото аз научавам чак сега. След моментната еуфория от началото и голямото желание да прочета книгите, които са четири на брой, стана така че се насилих да прочета само тая. Не че е лоша. Беше си супер. Интересно ми беше и тем подобни, но просто за моментно увлечение и отделих не скромно казано прекалено много време. Идеята да прочета останалите три още е на дневен ред, само дето той ще се осъществи в някоя друга година, в някой друг еуфоричен месец, от някой друг слънчев ден, през някой друг скучен час, през някоя друга отегчителна секунда.

The Time Traveler's Wife

Заглавие: The Time Traveler's Wife
Свободен превод: Жената на времевия пътешественик
Автор: Audrey Niffenegger
Резюме (превод): Историята разказва за Клеър, красива ученичка по изкуства и Хенри авантюристичен библиотекар, които се познават още от времето, когато Клеър е била на шест е Хенри на 36 и са се омъжили, когаот Клеър е била на 23, а Хенри на 31. Невъзможно, но вярно, тъй като Хенри има навика (по скоро става от само себе си, отколкото по негово желание) да изчезва във времето, изниквайки в други периоди от време, свързани с живота му - минало и бъдеще. Неговите изчезвания са спонтанни, неговите преживявания непредвидими, редуващи се между мъчителни и забавни.
"Жената на времевия пътешественик" представя ефектите от пътуването във времето върху брака на Хенри и Клеър и тяхната страстна любов един към друг, като историята се представя през гледната точка и на двамата. Двамата се опитват да водят нормални животи, изпълнявайки семейните си задължения - устойчиви работни места, добри приятели, деца. Всичко това е заплашено от нещо, което те нито могат да предвидят нито да контролират, правейки тяхната история затрогваща и незабравима.

Evermore (The Immortals, #1)

Заглавие: Evermore (The Immortals, #1)
Автор: Alyson Noel
Резюме (превод): След ужасен инцидент отнел живота на семейството и 16 годишната Евър започва да вижда аурите на хората, да чува техните мисли и да разбира цялата житейска история на някой само с едно докосване. Опитвайки се да се справи с новите си способности и по този начин странейки то хората, тя превръща себе си в "откачалка" за останалите ученици в нейното училище. Но всичко се променя, когато тя Евър среща Деймън Аугусте. Тя го вижда и веднага я удря онова чувство все едно го познава от много време. Той е страхотен, екзотичен и богат и пази доста тайни. Когато Деймън е около нея той прави нещата да се появяват и изчезват, той винаги изглежда така все едно знае за какво тя си мисли и той е единственият, който може да заглуши шума от хилядите хвърчащи около нея мисли в главата и. Тя, обаче не знае кой наистина е той...или какво е той.
Лично мнение: За мен тази книга не струва. Идеята може да е била много хубава, но не смятам че авторката е постигнала целта си и я е реализирала, защото ако го е направила аз въобще не усетих подобно нещо. Сигурно проблема е в мен. Както и да е. Докато слушах, защото отново беше на аудио книга и слава Богу иначе не знам как бих го издържала това...да си кьорава очите с него. Та докато слушах си виках - Егати, тая все едно е окрала най-доброто от книгите които съм чела досега и го е вмъкнала в тази и вместо да я направи по-добра от първите я е наблъскала с хиляди неща и тотално е убила всичко хубаво, което е могло да се роди от историята. Готино момче в училище? Туайлайт??? И други подобни, защото не е за първи път експлоатиран тоя ефект, но изглежда на разгонените тийнчета им харесва (сега да не тръгнете пак да ме обвинявате че съм проста и не разбирам. Станете на моите години, тогава ще си говорим!). Само дето тука въобще не е представено като хората. Най-добър приятел гей? Добре това тотално ме метна към House of Night, само дето Деймиън от ХоН е много по-готин от Майс в това нещо. Това да вижда духове? Е, тука тотално се направи на Сюз от "Медиаторът". Само дето при тая невменяема героиня, която няма как не трябва да чува гласовете и защо аджаба да не се натряска по тоя случай духовете се появяват най-често в образа на малката и сестричка, която лазеше не само по нейните нерви, но и по моите. Вижте най-добрата и приятелка беше готина. Още не беше преоткрила себе си и се луташе някъде между пространствата, търсейки "следващото голямо нещо" разбирайте човек, на когото да прилича. Абе както и да е. Вероягно ще метна едно УХО на втората част, която също си намерих на аудио (отново - на друг носител не бих я понесла), та ще видим дали поне при нея нещата не са поне малко по-добри или са си все така зле, по-лошо - много зле.

Племенникът на магьосникът

Заглавие: Племенникът на магьосникът (Хрониките на Нарния #1)
Оригинално заглавие: The Magician's Nephew (Chronicles of Narnia, #1)
Автор:Клайв С. Луис
Резюме: ПРИКЛЮЧEHИETO ЗАПOЧВА... Hapния... тaм, къдeтo Гoвopeщитe Звepoвe влaдeят... тaм, къдeтo Вeщицaтa дeбнe... къдeтo пpeдcтoи дa ce poди нoв cвят. Впуcкaйки ce в eднo вълнувaщo пpиключeниe, двaмa пpиятeли — Пoли и Дигъpи, peшaвaт дa paзбepaт кaквo имa нa тaвaнa нa cтapaтa виcoкa къщa. Кaквo ли щe oткpият тaм? Щe бъдe ли тя пълнa c „дуxoвe"? Heзнaйнo кaк oбaчe ce oзoвaвaт в тaйния кaбинeт нa вуйчoтo нa Дигъpи — Андpю. И кoгaтo пpи cтpaнeн eкcпepимeнт тoй пpaви тaкa, чe Пoли дa изчeзнe oт нaшия cвят, cтaвa яcнo — cкучнoтo лятo бъpзo ce пpeвpъщa в изключитeлнo вълнувaщo пpиключeниe... Зaщoтo в Hapния вcичкo e възмoжнo! (Източник)
Лично мнение: Не е истина колко време ми отне да я прочета. Тъй като имам цялата поредица на една голяма книга тип "тухла четворка" я подмятах толкова дълго, че я прибирах трийсет пъти и я вадих още толкова. Доволна съм, че я свърших. Планът все пак беше да прочета и другите, но на този етап викам да ударя спирачката и при друг удобен случай да пална пак колата. Иначе книгата определено беше хубаво. Няма грешка...Грешката изглежда беше в мен и бавното ми четене или по-скоро това, че паралелно четях още няколко неща...Но като начало на история беше доста добре...Доколкото знам автора е написал първо другите части и тази е била към края. Но доста добре го е изъртял. Евала за което.

The Turning (Blood Ties, #1)

Заглавие: The Turning (Blood Ties, #1)
Свободен превод: Превръщането (Кръвни връзки #!)
Автор: Jennifer Armintrout
Резюме (превод): Не съм страхливец. Искам това да бъде ясно. Но след като животът ми беше превърнат в хорър филм възприемам страхът доста по-на сериозно сега. Най-накрая станах д-р Кари Еймс преди осем месеца. След което бях нападната в моргата на болницата от вампир. Късмет предполагам. И ето как, сега съм вампир и се оказва, че имам кръвна връзка с чудовището, което ме създаде. Не знаете каква е тази връзка? Ами нещо като невидима каишка и аз съм свързана с него не зависимо какво правя. И естествено той е един от най-злите вампири на земята. Но и това не е достатъчно. Не ми стига, че съм свързана с него, но и съм привлечена от най-големия му враг. Пиеш кръв, живееш като безсмъртен демон и биваш пионка между двама противоречащи си вампири не е точно начина, по който си представях бъдещето ми. Но както казваше баща ми - единствения начин да се справиш със страха е да се изправиш срещу него. Така че, това е което правя...с оголени зъби.
Лично мнение: Беше интересна книга. Не мога да кажа, че точно ми хареса и точно не ми хареса. На средата съм. Имаше неща, които ме изнервяха в главната героиня, но предполагам че ако бях на нейно място щях да постъпвам подобно нея. Знам ли... Всеки случай беше интересно да прочета/слушам (беше аудио книга) за малко по-банални вампири, нещо ми писна от бляскащи такива. Тези тук си бяха нормални, както си знаем от Дракула и други традиционни трудове върху вампирите. Нейтън определено ми допада...Далия е откачена. Сайръс беше крипи, баща му трийсет пъти повече. Определено трябва да чуя и втора част.

451 градуса по Фаренхайт

Заглавие: 451 градуса по Фаренхайт
Оригинално заглавие: Fahrenheit 451
Автор: Ред Бредбъри
Резюме: 451 градуса по Фаренхайт - темптературата, при която хартията се възпламенява и гори.. Антиутопия за едно неопределено бъдеще, в което пожарникарите са книгоподпалвачи. Един от тях, по-прозорлив от Саванарола, се присъединява към париите, които са литературната памет на едно безкнижно човечество. (Източник)
Лично мнение: От ужасно много време преподавателите ми в университета ми надуват главата как трябвало да прочета тая книга. Е, ето че я прочетох. Браво на мен...тиквен медал, моля! Истината е, че книгата е страхотна. Не случайно е класика. Навеждате на такива мисли...Определено светът не може да е само едно забавление, в което хората "кибичат" по цял ден пред телевизорите...Когато това се случи, значи нещата въобще не са на добре. Книгата сама по себе си е доказателство за това защо ТРЯБВА да се чете.

The Coven (Sweep, #2)

Заглавие: The Coven (Sweep, #2)
Свободен превод: Съборът (Sweep, #2)
Автор: Cate Tiernan
Резюме (превод) : Кал, вече гадже на Морган и помага да приеме истината: Wicca е в кръвта и. Колкото повече Морган научава за Уика, толкова повече тя осъзнава, че не нуждае да разбере повече за нейното семейство. Отговорите са там, но тя не знае как достигне до тях.
Лично мнение: Тази книга за разлика от първата я повлачих няколко месеца, за което искрено съжалявам, защото обичам тази серия. И да - мога да заявя подобно нещо дори след първите две книги. Историята е интересна, чете се лесно и някак те увлича. Определено ми допада и стига да имах повече време (нещо което определено нямам!) бих хванала и третата да прочета. И отново да кажа - не четете третата преди мен, моля!

"Той не си пада по теб"

Заглавие: Той не си пада по теб
Оригинално заглавие: He's just not that into you
Автор: Грег Беренд и Лиз Тучило
Резюме: Сценаристите на "Сексът и градът" Беренд и Тучило отново жънат феноменален успех с филма по книгата си. За успеха допринася не малко звездният състав, включващ Бен Афлек, Скарлет Йохансон, Дженифър Анистън и Дрю Баримор. Но и филмът, и книгата покоряват с универсалното си послание към всички млади жени. Сценарият е класически: ти много го харесваш, но той все не се обажда, не те кани на среща, не спи с теб, а с друга, избягва те, когато е трезвен. Ти го оправдаваш: бил зает, страхувал се от обвързване... Научи 16-те урока, едновременно забавни и полезни, научи истината за "силния" пол. Беренд и Тучило са наясно с всички извинения и оправдания, които мъжете поднасят на жените. Затова предлагат един логичен отговор: той просто не си пада по теб. Престани да се заблуждаваш, престани да му намираш оправдания, престани да стоиш затворена у дома и да чакаш телефонът ти да звънне, а излез да си намериш друг, който ще те харесва и заслужава. В края на краищата, както много разумно пишат двамата автори, "ако нормален мъж истински те харесва, той няма да допусне нещо, каквото и да било, да се изпречи на пътя му."Aко все още не си убедена, на всяка цена прочети тази умна, забавна и крайно откровена книжка, пълна с въпроси и отговори и включваща всички оправдания, които жените си измислят, само и само да не признаят пред себе си, че не са харесвани от даден мъж. (Източник: "Колибри")
Лично мнение: Много отпускаща книга. То всъщност си е малко тип помощна литература, отколкото някаква друга. Определено те кара да се замислиш върху това дали момчето, което си мислила че си е падало по теб ДЕЙСТВИТЕЛНО си е падало по теб. Има доста полезни съвети, упражнения и се чете бързо.

Кратка история на самолета

Заглавие:
Автор: Захари Карабашлиев
Резюме: Захари Карабашлиев е автор на романа "18% сиво", kойто за няколко месеца претърпя три издания и беше класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията "Голямото четене" на БНТ. "18% сиво" спечели "Цветето на читателите" - литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници "Хеликон".
Авторът живее и работи в Калифорния. "Кратка история на самолета" е втората му книга. (интернет)
Лично мнение: Имаше няколко разказа, които ми направиха голямо впечатление. Иначе книжката беше хубаво. Най-важното имам си автограф върху нея и снимка с писателя.

Вероника решава да умре

Заглавие: Вероника решава да умре
Оригинално заглавие: Veronica Decides to Die
Автор: Паулу Коелю
Резюме: Романът проследява последните дни от живота на словенска девойка, която иска да умре не поради липсата на пари или любов, а защото не се случва нищо, което да я извади от обичайното ежедневие. Тя не се чувства зле. Тя не чувства абсолютно нищо и точно в това е проблемът й. Съзнанието, че дните й са преброени, я прави необикновено свободна и дръзка да осъществява и най-потайните си фантазии. Паулу Коелю, който сам е бил в лудница, вземал е наркотици и е водил твърде бурен живот на младини, има желанието да насочи читателя към една идея - "Вие можете да изживеете живота си по много начини, но само един от тях ще ви изпълни изцяло. Цената за това е висока, но няма да ви излезе по-евтино, ако не изживеете живота си истински. (Източник)
Лично мнение: Отне ми доста време докато се наканя да прочета нещо от Коелю. Всички го вхвалят, куцо, кльораво и сакато го чете. И викам - бе я да видя за какво е целия тоя шум. И въпреки че си го казвах, не се наех да чета нещо от него до момента, в който не се оказа, че моя позната има едва ли не всичките му книги издадени на български. И ето как обрах някой от тях и викам - Ще чета! И понеже нали съм фен на книги, по които прявят филми, знаех че по тази ще правят (май вече го направиха) и мисълта ми беше - Сега вече ако не прочета нещо от него, няма кога! И така...прочетох я. С Ребека точно си бяхме направили Book Club-а и я вмъкнахме в четенето за месеца, та ето как я прочетох. И в заключение - ми хареса. По много интересен начин беше обяснена лудостта у хората. Те проста са различни от другите и ето защо другите ги смятат за луди. Докторът се оказа доста хитър. Евала му правя, досетил се е какво дава истински стимул на някой хора да продължат живота си.

18% Сиво

Заглавие: 18% Сиво
Автор: Захари Карабашлиев
Резюме: Един симпатично луд българин в Америка, една торба прясна марихуана и безкраен път... От Мексико до Ню Йорк, през България на 90-те. Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга. Кино-история за всички нас - емигрантите от собственото си минало. По пътя. Не на Джак, а на Зак. За да се намериш, трябва преди това да се изгубиш. Романът на Захари е поредица от снимки с думи. Някои от тях - рентгенови.Това е първата екшън-носталгия. Нов жанр безспорно! И като всяко първо нещо - зверски интересен.~Любен Дилов-син (Helikon)
Лично мнение: Да си призная въобще не очаквах да ми хареса, обаче бях приятно изненадана. Цялото това тръгване отзад напред, точно като идеята на Зак за "обърнатото време", непрестанно появяващата се ретроспекция към момента с фото сесията, която прави на Стела и диалозите между тях (мисля, за героя именно в този миг времето изглежда спряло - само двамата с любимата му имат значение) и естествено непрестанното търсене на себе си през суровата Америка. Не съм убедена, че в началото на своя път героят осъзнава, че търси не начин да продаде "стоката" и да избяга от живота си в Калифорния, а начин да открие негово собствено аз, което му се е наложило да натъпка дълбоко в себе си, след като се е сблъскал с трудния живот в Калифорния. За него това си е просто едно бягство - да се махне далече от празната си вече къща, от мисълта за Стела, от целия задушаващ го свят. И ето как това бягство скоро прераства в търсене...Търсене, запечатано в няколко сурови снимки, направени с любимия му "Никон"...През обектива му всичко прозира в 18% сиво - хората, местата, през които минава, самият живот.
П.П. Супер много се кефя, че се срещнах с автора на живо =)

Fight Club

Заглавие: Fight Club
Превод: Боен Клуб
Автор: Чък Паланюк
Резюме (превод): Всеки уикенд в мазета и на паркинги по цялата странна, млади мъже с добре платени работни места и липсващи бащи събуват обувките си, събличат ризите си и се бият един с друг с голи ръце и толкова дълго, колкото се налага. Това те се връщат отново на същите тези работни места с посинени очи и липсващи зъби и чувството, че могат да се правят с всичко. "Боен Клуб" е създаден от Тайлър Дърдън, прожекционист, сервитьор и мрачен, анархичен гений. И това е само началото от неговия план за отмъщение към света, в който групите за взаимопомощ за борба с рака са центъра на човешката топлина.
Лично мнение: Брутална книга. Невероятно брутална книга. Обожавам филмът. Но книгата...тя е още по-добра. Може да те накара да се замислиш за толкова много неща. Определено е нещо, което трябва да бъде прочетено не само поне веднъж в живота, но и още няколко пъти след това =)

Полет (Септимъс Хийп #2)

Заглавие: Полет (Септимъс Хийп #2)
Оригинално заглавие: Flyte (Septimus Heap, #2)
Автор: Анджи Сейдж
Резюме: Изминала е година откакто Септимъс Хийп е открил истинското си семейство и призвание. Като Чирак на Свръхобикновената магьосница, той изучава сложното изкуство на Магията, докато Джена свиква със своя живот в Замъка като Принцеса. Междувременно нещо зловещо продължава своята подмолна дейност. Марша е следвана от застрашителна Сянка, а братът на Септимъс, Саймън, изглежда се е посветил на отмъщение, което никой не разбира. И защо наоколо все още се усеща Тъмна Магия? (ИнфоДар)
Лично мнение: Продължението не беше лошо. След него естествено супер много исках да прочета следващата книга, но с тая криза реших да не си я купувам. Като излезе и четвъртата на български вероятно ще си взема и двете. Ще видя. Та за книгата. Не знайно защо Саймън супер много ме кефеше. Беше егати отмъстителното злобно същество, което никога не се отказваше, ако ще да се поломи трийсет пъти, изправя се, изтупва пепелта и аре пак неговота си знае. Упорит като говедо беше. Ама ме кефеше. А събирането на Нико, Джена и Септимъс беше уникално...тримата са много забавни заедно.

"Book of Shadows"

Заглавие: Book of Shadows (Sweep, Book 1)
Свободен превод: Книга на сенките (Ако преведа sweep не мисля, че ще има особено точен превод)
Автор: Cate Tiernan
Резюме (превод): Морган и най-добрата и приятелка Бри биват запознати с познанието за Wicca, когато невероятно красвият нов ученик в училище Кал ги кани да се присъединят към неговия нов кръг (coven - свърталище на вещици, но тук не е чак толкова буквално. В смисъл, те са си такива, но не вярвам, че имат предвид точно свърталище) Още от първият миг, когато Морган вижда Кал тя се влюбва в него, но естествено когато най-добратата ти приятелка е най-красивото момиче в училище шансовете ти да бъдеш с подобно момче изглеждат повече от абсурдни. Посещавайки кръговете в почит на Богинята скоро Морган разбира, че тя има силни и необясними способнсти. Въжможно ли е тя да владее Wicca?
Лично мнение: Човече, не съм чела толкова бързо книга от Wake насам. Три дена мисля че ми отне. Супер леко четиво, приятно и най-важното интересно. Отсега да кажа, че колкото и готин да е Кал, аз не го харесвам...Тази серия супер много ме радва, още повече че доколкото знам никой в България не е чувал за нея (дай Боже така да си остане, но с това мнене...е, шанс!) и няма никакви изгледи някой да опропасти приятното четиво. В смисъл, че ако вие, хора които четете това, решите да я прочетете - няма да сбъркане, само ще ви кажа едно - не я разгласявайте много много. Ще стане същото като с Twilight, а не ми се ще отново да си изтрайфам червата само при мисълта за събитията произтичащи от тази тема. А, да...и моля, не довършвайте серията преди мен. =)

Магия ( Септимъс Хийп #1)

Заглавие: Магия ( Септимъс Хийп #1)
Оригинално заглавие: Magyk (Septimus Heap, #1)
Автор: Анджи Сейдж
Резюме: Септимъс Хийп, седмият син на седмия син е обявен за мъртъв в нощта на раждането си. Баща му, Сайлъс Хийп, намира в гората малко момиче с лилави очи и семейството му го отглежда като свое. Докато един ден след десет години, не разбират, че това е наследницата на Замъка, принцеса Джена, която е издирвана от убийците на злия некромант ДомДаниъл. Това е началото на приказни приключения и срещи с чудни същества, някои от които добри, а други – наистина зловещи. Но Магията дава на нашите герои силата, която им е необходима, за да надвият злото и да възстановят спокойствието в Замъка. (ИнфоДар)
Лично мнение: Като знам, че си я поръчах ей така да видя дали ще ми хареса...То пък взе че точно това стана. Отпускащо и приятно четиво е. Отне ми няколко дни. Историята е много прятна. Малко се нервя, че казват че е за деца...В смисъл, то си е така...ама едва ли не се чувсвам аз като бабичка...Но, какво да се прави...чета детски книжки, съдете ме!

"Американски богове"

Заглавие: Американски богове
Оригинално заглавие: American Gods
Автор: Нийл Геймън
Резюме: Шадоу е мъж с минало. Сега обаче той не иска нищо друго, освен да живее спокойно с жена си и да не се забърква в неприятности. Докато не научава, че тя е загинала в ужасна катастрофа. Той тръгва за погребението и самолетът е разтресен от силна буря, а някакъв човек на седалката до Шадоу му се представя като господин Уензди и знае за него повече, отколкото е възможно. Непознатият предупреждава Шадоу, че се задава много по-голяма буря. И от този миг нататък вече нищо няма да бъде същото...(Източник)
Лично мнение: Геймън винаги ме хвърля в някакъв шок и ужас. В смисъл, че докато чета творчеството му винаги следва нещо от сорта - оф, сега за кво чета това;две минути по-късно: А, ето защо...; на финала на книгата - Егати яката книга, защо свърши! Досега съм чела две негови произведения и съм започнала трето, което ей така виси, защото аз Геймън не мога да го излапам на един дъх, влача си го месеци наред, докато не дойде финала на книгата и почвам - О, трябва да си намеря още нещо на него. Много странно отношение проявявам към книгите му. В заключение - той, че е добър, добър е...страхотен е...Просто така някак ми влияе, че се разпростирам в месеци да го прочета и накрая съжалявам, че не съм го направила по-рано, че да имам сега време да чета нещо друго от него. Иначе е супер въздействаща тази книга...Всички знаем, че на времето по земята е имало хиляда и сто (образно казано) богове....но никой не знае какво се е случило с тях след въвеждането на официалните религии. Е, ето сега вече знаем. Благодарско, Нийл! Книгата прозира и със страхотно чувство за хумор. Няма да забравя, когато разправях на един приятел за особения случай на жената на Шадоу и как той изпадна в див смях и чистосърдечно ме попита "Абе, ти какви книги четеш?" Хаха. Беше си куриозно. А, Уензди ме дразнеше през цялото време...Разбирам защо направи всичко това...забравата е кофти нещо, но си беше подло и на финала старото си е старо и забравено, новото си е ново и ежедневно използвано.

Speak

Заглавие: Speak
Свободен превод: Говори
Автор: Laurie Halse Anderson
Резюме: Със започването на училище гимназистката първа година Мелинда Сордино намира за все по-трудно да говори на глас. "Гърлото ми е непрестанно сухо, устните ми напукани...Всеки път, когато се опитам да разговарям с родителите ми или с учител започвам да говоря много бързо или замръзвам напълно...Все едно имам някакво възпаление на ларинкса" Каква би могла да е причината Мелинда изведнъж да онемее? Възможно ли е да е заради това, че никой в училище не и говори, защото именно тя е тази, която е извикала ченгетата на последното парти и по този начин повече от половината ученици тук са били прибрани в затвора? Или е може би заради родителите и, с които единствената и форма на комуникация е бележки върху самозалепващите се листчета, докато бързат към външната врата към техните от девет-до-когато-се-прибера работи? Докато Мелинда е притеснена от тези неща, дълбоко в себе си тя знае истинската причина внезапно да онемее, причина която е преобърнала живота и завинаги.
Лично мнение: Страхотна книга. Тъй като никъде в интеренет я няма, което е хубаво ако живееш в странна, в която би било възможно да си я купиш, но не...ми се наложи да си я поръчам по amazon. Не съжалявам. Хареса ми. Самата идея за това, че тайната която човек пази вътре в себе си непременно ще намери външно проявление ми хареса. Още повече това проявление да е липсата на говор. Беше хитро. Все едно показваше точно това - случилото се на Мелинда не може да бъде описано с думи, тя няма думи да сподели за него, тя няма сили да нареди на гласа си я слуша и да я остави да изрече, това което я измъчва. Често хората задържат болките си за себе си и това не води до нищо добро (лично мнение). Това само вреди на тях самите. Те се затварят в себе си както главната героиня, търсейки някакви отговори, които може да получи само ако говори с някого. Но естествено никой не говори в нея сега, приятелките и са я изоставили, всички я мразят. Въобще това може ли да се опише с думи?

Wake (Dream Catcher, #1)

Заглавие: Wake (Dream Catcher, #1)
Свободен превод: Пробуждане (Ловеч на сънища #1)
Автор: Lisa McMann
Резюме (превод):

Не всички сънища са сладки.

За 17 годишната Джани, да абсорбира сънищата на други хора е вече отживелица. Особено що се отнася до сънищата, в които хората падат от високи сгради, никой-не-забелязва-че-си-гол и изпълнените със сексуални лудории. Джани се е наситила на фантазии до края на живота и.
Но, разбира се, тя не може да каже на никого какво прави - те никога няма да и помогнат или по-лошо ще помислят, че е откачалка. Така че Джани живее в покрайнините, прокълната със способност, която не иска и не може да контролира.
И точно когато си мисли, че нещата не могат да станат по-зле пропада в ужасяващ кошмар, такъв какъвто всичко е смразящо до мозъка на костите и. За първи път, Джани е повече жертва на някой някой откачен психар. Сега тя и участник.
Лично мнение: Като начало...Тоя превод съм го правила март месец май...Като знам колко поправях и като знам, че дори и сега нещо не ми се нрави, но здраве да е. Книгата е едно-дъхава (знам, няма такава дума, но ето...официално я въвеждам ПЪК!)...Поне за мен беше. За един ден я прочетох почти до края. Сигурно цялата щях да я прочета, ако не ми се налагаше да си легна рано, защото на другия ден трябваше да пътувам. И естествено през цялото време в автобуса си мислех как ще се прибера и ще чета...Наистина е хубава. Не знам дали ако сега ми попадне бих я чела отново или дали бих реагирала по друг начин, но преди няколко месеца определено ми бе взела ума. Прави впечатление за пореден път мотивът за "разбитото семейство" и как в повечето случаи истински интересните герои са именно от такива семейства... Кейбъл Стъмхълър е убийствено як!

Ninth Key (The Mediator, #2)

Заглавие: Ninth Key (The Mediator, #2)
Свободен превод: Ключ Девет (Метиаторът #2)
Автор: Meg Cabot
Резюме (превод): Всичко върви добре за Сюз. Новият и живот Калифорния е вихрушка от партита и супер дни, през които косата и изглежда страхотно (Хей, не я съдете, това е много важно за едно момиче!) Тад Белмонт, най-готиното момче в града, кани Сюз на нейната, както се оказва първа среща.Нашето момиче естествено е цялото обзето от вълнение, че дори е готова да игнорира лошото си предчувствие относно цялата тази работа...като начало това, че той не е Джеси, чийто статус на "дух" и да не споменаваме липсата на интерес към нея напоследък го правят недостижим.
Това, което Сюз обаче наистина не може и да иска да игнонира е духът на убита жена, чиято смърт изглежда пряко свързана с тъмните тайни скрити в миналото, не на кого другиго, а Тад Белмонт.
Лично мнение: А, на тая книга се смях...Хаха. Беше толкова забавна. Бащата на Тад щеше да ме довърши на финала, но сега няма да ръся спойлери. Джеси действително беше доста дръпнат в отношенията си към Сюз, а Сюз...Е, тя риташе задниците на духовете както обикновено. Какво не бих дала да прочетата и третата книга, но като знам че ще я почна и ще я оставя да виси отворена "в очакване на Годо", по-добре не...Сюз ми липсва почти толкова колкото творчеството на Саймън Грийн. =(
А, да и ти, странни човече, който четеш това...има ли някакъв шанс да не хващаш, а още по-малко прочиташ третата, четвъртата, петата и шестата книги преди мен?

Shadowland (The Mediator, #1)

Заглавие: Shadowland (The Mediator, #1)
Свободен превод: Сенчеста земя (Медиаторът/Посредникът #1)
Автор: Meg Cabot
Резюме (превод): Сюз е медиатор (посредник, но аз предпочитам израза "медиатор") - връзката между живите и мъртви. С други думи тя вижда духове. И те нямат никакво намерение да я оставят на мира, докато не им помогне да се справят с недовършените си дела на земята. Изглежда, обаче Джеси - секси духът окупирал стаята и, няма намерение да иска помощта и още по-малко да се изнесе от стаята и. Което пък от друга странна си е един вид успокоение - все пак Сюз точно се премести (малко на сила) в слънчевата Калифорния и сама за себе си предвижда ново начало с разходки до МОЛ-а, вместо до гробището, каране на сърф вместо спиритически сеанси...Само дето още първият ден в училище тя осъзнава, че няма да е толкова лесно колкото го е запланувала. Отмъстителен дух витае наоколо и Сюз е решена да се справи с него.
Лично мнение: Весела книга. Като я започнах в началото си виках - О, гледай сега Мелинда Гордан (От "Шепот от отвъдното") като тийн, а аз нея не я тача много много. Обаче Сюз е страхотна...Тя няма нищо общо със скапаната Мелинда. Нашето момиче въобще не си попюва, ако има дух насреща, който се прави на интересен и не знае докъде се простират границите му, то Сюз ще му ги покаже.