Представена публикация

Читателско предизвикателство за 2022

 От две години (и сега вече трета) правя едно книжно предизвикателство, което ми се видя най-постижимо за възможностите ми, без да се надска...

четвъртък, 20 август 2009 г.

"Спасителят в ръжта"

Заглавие: "Спасителят в ръжта"
Автор: Джеръм Дейвид Селинджър
Резюме: Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума - цялата тази плява от сорта на „Дейвид Копърфилд", но на мене не ми се ще да се ровя из нея. Първо, това ме оттегчава, и второ, родителите ми ще получат по два-три кръвоизлива, ако се разбъбря за твърде личните им работи. Много са докачливи на тази тема, особено баща ми. Те са свестни хора въобще - не казвам нищо, - но са дяволски докачливи. А пък и нямам намерение да седна да ви разправям цялата си идиотска биография или тям подобни. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието. Думата ми е за онова, което разказах и на Д. Б., а той ми е все пак брат и така нататък. Сега той е в Холивуд. Не е чак толкова далече от нашия мръсен санаториум и прескача да ме навести почти всяка неделя. Ще ме откара и у дома, когато си тръгна оттук, другия месец може би. Току-що си купи „ягуар". Една от онези английски машинки, дето вдигат до двеста мили в час. Излезе му близо четири хиляди парчета, дявол взел го. Сега него го бие парата. А по-рано не го биеше. Беше си просто един редовен писател, докато живееше у дома. Ако не сте чували за него, той написа тази страхотна книга разкази “Тайнствената златна рибка”… (Източник)
Лично мнение: Това трябва да се прочете втори път. Велика книга!
Оценка: *****

1 крилати мисли:

eli4ka95 каза...

Ооо...наистина беше прекрасна. Първоначално малко ме дразнеше това че главния герой беше супер несериозен, но после ми се хареса. Сякаш аз не съм така(въперки че почнах да се променям, о йее хах). Прочетох я много бързо. За има няма 9-10 часа сигурно. Само дето някак ми се струваше леко ограничена в прастранството. Някак другите хора сякаш бяха крайпътни знаци и само той оставаше. В живота е точно така, но някак това леко ме мъчеше. Но книгата пак си остава хубава. Мхм, мхм.
Но смятам, че НЕ разбрах книгата. Трябва да я прочета пак след няколко години, защото като цяло малко ми се губи идеята, но това явно е от възрастта.

 

My Book Addict | Designed by www.rindastemplates.com | Layout by Digi Scrap Kits | Author by Your Name :)